Пиши за партизаните, а не за любов, любовни стихотворения аз ще пиша, каза известният от близкото минало Дамян Дамянов на прохождащия ловешки творец Марин Колев. Това разкри последният в четвъртък на среща с почитатели в ловешкия Клуб на дейците на културата.
Епизодът се развива през шейсетте години на миналия век в софийска редакция на литературно списание, където Дамянов бил редактор. Освен партизански стихотворения по-късно на начинаещия ловчалия все пак публикували и любовни стихове, призна Марин Колев.
Тази и много други интересни случки бяха споделени откровено от най-известния в момента ловешки поет. Той започнал трудовата си дейност като фрезист, после като литературен сътрудник в местния вестник, а до 1989 г. е драматург в театъра. Колев е един от първите съкратени след промяната. Започнал да се занимава с продажба на вестници. Тогава пред пощата го срещнал ловешката журналистка Васка Христва и му рекла: „Най-после и ти да работиш нещо!”.
Творецът трябва да е свободен, а не зад струга цял ден, сподели веруюто си Марин Колев. Така той не скри, че цял живот се е стремял да има свободно време. После изказа благодарност към онези софийски редактори, които първи са му пуснали стихотворения и книга. Същевременно не скри, че е трябвало да се нагажда към революционната тематика с известното негово стихотворение за неговия вуйчо-партизанин.
Противоречив в изводите си и съветите към днешните творци, Марин Колев разказа много искрени случки. Те могат да послужат за верни изводи за една отминала епоха. И естествено предизвикаха много и разнопосочни изказвания.