Ученик от Ловеч, пети клас, разказва анонимно своята драма, понеже е разделен от родителите си. Писмото, макар и с неясен профил, поставя важни въпроси, в които явно са намесени и институции. Затова го публикуваме.
Здравейте, уважаеми читатели на НГ. Искам да ви разкажа моята детска приказка. Когато бях на 5-6 г., животът ми беше относително спокоен. После тръгнах на чилище, се чудех защо хората в моя град са намръщени, защо получават малки заплати, все нямат работа и се раждат малко бебета. Сега съм вече в 5-ти клас в най-хубавото по-външен вид училище в Ловеч и много неща ми стават ясни. Имам малка сестричка, която някой раздели от мен и затова мама е тъжна и много плаче. Като се замисля по детски, със сигурност тези намръщени хора с малки заплати имат пръст в тази работа. Мама има две деца, но сега е в болницата, ще загуби и работата си и може би по тази причина хората не искат да раждат в този град, защото след това някой насила отново ги връща там. Затова мили хора, не мислете лошо, не правете лошо и се усмихвайте повече.
Искам да кажа на един господин, който управлява града, че мама искам да си дойде вкъщи, че тя не е лоша и че заради намръщените комплексари в това „селце“ някой друг понася последствията. А ако си мислят, че с това могат да и навредят се лъжат, а все пак не искаме след години родителите ни да ни молят да отидем в чужбина, нали така? Сами си правете изводи…
Имах един „нов татко“, на който искам да кажа пред всички: „Много съжалявам, но аз ти вярвах. Ти ме предаде и те моля в бъдеще, не предавай други деца, защото предателството тежи цял живот.“ Мама подари на този „нов татко“ цял „океан от любов“, а получи страдание и мъка. Евала!

Моята приказка стана много тъжна и наистина много лична, но съм сигурен, че едва ли всеки ден един 12 годишен хлапак пише във вестника по този начин.

Като се има предвид, че градецът е малък ние веднага ще се познаем. Но лошото е, че моята детска приказка не е единствена тук. А за последно искам да кажа – Моля ви, хей, големите , усмихвайте се повече, правете добро, обичайте се повече. Защото любовта ще спаси света. Ние идваме след вас и вашето наследство е нашето бъдеще. Моля ви, ако съм докоснал сърцето ви предизвикайте дискусия във вестника и спасете мама, защото града е малък, а са останали доста лоши хора, а аз съм твърде малък, за да го направя сам. 🙂

Изпратено от пощата на Петя Петкова