Седмица преди старта на официалната предизборна кампания политическите сили в Ловеч се самоопределиха по всичко друго, но не и по политически идеи. Досега сме констатирали някои характерните черти на кампанията 2011. Сред тях са масовото навлизане на учители в предизборните листи, измествайки адвокати и лекари. Затова някои техни пиар-акции приличат повече на „уроци на открито”, но не и на политически акции. 

Друга характерност е странната симбиоза на местно ниво между ГЕРБ и ДПС, които на национално ниво са във видимо напрежение (виж НГ, бр. 61). Това е възможно пак поради същата причина – липсва идеологическа разлика.

Сега ще добавим още една – вече личи кои партии имат пари в изобилие и кои нямат. Три седмици преди официалния старт на кампанията, а той е на 23 септември, ГЕРБ и БСП започнаха с платени публикации в местната преса. Дето се казва, не ги свърта…

Така се очертаха две големи сили, а останалите са в ролята на „храстчета”, от които с нетърпение чакаме да излезе заекът.

Интересното е, че предизборните централи на двете водещи сили се хвалят с едни и същи успехи, например с добре усвоените пари от европейските фондове. Хвалят се и с едни и същи персони. Например кандидат-кметът на Летница Красимир Джонев е подкрепен и от двете (всъщност цели три) партии. Това означава, че идеологията вече няма никакво значение.

Останалите централи все още изчакват и плахо опипват публичното пространство. Но липсват идеи, няма и характери. Да ме извиняват кандидатите, но с малки изключения, те страшно много си приличат. Например личността Петър Магеранов може с еднакъв успех да е кандидат и в дясна, и в лява партия.

Дори да беше открит дълго предъвкваният китайски автомобилен завод край село Баховица (а каква по-добра агитация от разкриването на 2000 работни места?), той щеше да бъде знаме и на ГЕРБ, и на БСП. На откриването с еднакво право могат да се наредят да режат лентата Бойко Борисов, Сергий Станишев, та и Георги Първанов.

Тогава?

В обществото има явна умора от продължителната и безрезултатна борба с корупцията. Корупцията вече се приема като задължителна, наред с природните явления. Няма обществен строй, особено като родния капитализъм, дето да не се работи със скрити комисионни и куфарчета. Да беше посочен поне един ярък местен пример за преборване с престъпността или на доказана корупция. Напротив – всички обвинени местни „знакови лица ” днес дават интервюта и са напълно невинни. Дори едно чисто гражданско явление като Данчо Заверджиев днес се оказа в редовете на кандидат-кметовете на „Атака” – естествен край на всяка свободна инициатива.

При това положение за първия тур очаквам понижена активност и незаинтересованост от избирателите. На втория тур пък „малките храстчета” ще се втурнат да се пазарят за своите дребни проценти. Това е техният момент – на кого от двамата големи да помогнат, за да се обозначат. Цялата дандания ще е за няколко процента повече. По-веселото е, че който и да победи, коренни промени не се очакват.

Цветан Тодоров

Веднага след излизането на този коментар в книжното тяло на НГ се обадиха няколко местни политици, обидени от определението „храстчета”. Както сме писали, не  се знае от кой храст какъв заек ще излезе. Пък и трябва по-спокойно да се приема един коментар – жанр, напълно тръгнал да изчезва от ловешката преса.