Сивата икономика е източник на нелоялна конкуренция, каза Цветан Симеонов – председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), а това отблъсква чуждите инвеститори.

Сивата икономика е обективна даденост, обособена от две страни – работодатели и работниците, посочи икономистът Ташо Ташев по време на представяне на проект на БТПП в Ловеч в сряда. Темата е повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика и превантивни действия.

Борбата със сивата икономика  е трудна, тъй като и двата фактора са еднакво заинтересовани от нея, посочи лекторът. Работодателите спестяват данъци и осигуровки, работникът – също. Осигурен на минимална заплата, той е щастлив, че е излъгал бюджета.

Излъганите обаче са тези, които са в светлата икономика. Един път те плащат всичко за себе си, втори път издържат всички останали, които получават  помощи от удръжките.

В момента в България здравно неосигурените хора са 1 700 000.  Всички тези хора се издържат от светлата икономика.

В Северозападния икономически район (Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен), заетите хора в светлата част на икономиката надхвърлят 180 000.

В област Ловеч заетите са 36 000 души, което е 20% от общо наети лица в Северозападния район. Процентът на заетите лица общо към тези в цялата страната е 1,63%.

Трудоспособното население на България по официални данни е 3 500 000 души. От тях осигуряващи са 2 250 000. Около 1 млн. души изчезват от това трудоспособно население, което трябва да го търсим в сивата икономика. Това е почти ¼ от населението на страната.

Общо процентът на заетост в страната е 47%. За мъжете е съответно 52%, за жените – 42%. В Ловешка област е обратното – по-заети са жените.

По повечето  показатели Ловешка област е поставена по-ниско от тези за страната. Например нивото на заетост в Ловешко област е под средното за страната. Общата заетост тук е 43 %,  срещу 47% за страната. В областта обаче заетостта е с по-високо равнище от това в икономическия район, но това не е достатъчно.

Ако безработицата в страната е 10%, то и в района е подобна, но по пол данните се разминават. Безработицата при мъжете е по-висока в област Ловеч. Според лектора това се дължи на факта, че жените са по-работни и се разчита главно на техния труд. Но всеки запознат със спада на тежката промишленост знае, че много от мъжките професии бяха изнесени в други градове и държави, където заплащането е по-високо. Затова излиза, че разчитаме повече на женската работна сила.

Работната заплата за област Ловеч през второто тримесечие за 2010 г. е 498 лв., при 650 лв. за страната. Заплатата в Ловеч е една от най-ниските за страната. По равнище на средната работна заплата областта изостава, като спрямо страната разликата е 112 лв., или цели 18 % по-малко получаваме в нашия район. А икономическият регион изостава само с  47 лв.

През третото тримесечие положението е още по-лошо – средната работна заплата за страната е 638 лв.

Наблюдава се и по-ниска икономическата активност за региона спрямо страната. И тук имаме полови диспропорции по отношение на заетостта в страната.

В класацията на фирмите в страната (Топ 100) има само три ловешки фирми и то чак в шестия показател. Това е класацията по печалби и максимални продажби за 2009. Там са „Литекс” АД – Ловеч, „Месокомбинат” АД – Ловеч, и „Калинел” ЕОД – Троян.

Има и добри новини за Ловешка област. Цели 98% от анкетираните в областта са посочили, че работят с трудов договор. Това е най-добрият процент за цялата страна. Това показва, че и работодатели, и синдикати са на мястото си. Около 1% работят без трудов договор и още 1% работят на граждански договор. Тези 2% явно не плащат осигуровки. Най-много наети работници без трудов договор като цяло за страната има в браншовете хотелиерство и строителство.

В заключение Цветан Симеонов изрази съмнения в правилността на мерките на правителството за увеличаване на осигурителните прагове. В условия на криза не се увеличава минималният осигурителен праг, тъй като тежестта става непосилна. Това ще увеличи дяла на сивата икономика, а не приходите в НОИ. Учудващо се, че синдикатите не реагират на това.

Много по-мощни фактори от нашата просветителска дейност тласкат хората към сивата икономика, заключи Цветан Симеонов.

Проектът има за цел да се проучат факторите, влиящи върху сивата икономика, и чрез психоматематически методи на анализ да се извлечат оптималните подходи за намаляване на сивата икономика.

Цветан Тодоров