Октобърфестът е най-масовият народен празник в света и продължава три седмици, до първата неделя на октомври. Тогава в Мюнхен, столицата на Бавария, идват над 6 милиона души. Тази година тук се честваха 200 години от първото му провеждане, което доведе повече гости, повече забавления и цял един ден повече фест.

През тези три седмици, по улиците на Мюнхен е нормална гледка да видиш хора, облечени в традиционни баварски носии.

Това се счита за официално облекло и се носи в офиси, банки, дори на летището. Донякъде напомнят нашите народни носии, но са много по-цветни и отворени при жените (направени така, че и германките да изглеждат красиви) и по-елегантни при мъжете. Всъщност, в самите палатки е рядкост да видиш “цивилно облечен”.

Празникът се провежда на ливадите Терезия, които от години са превърнати в увеселителен парк. На него се строят шатрите на “големите 6” – най-известните пивоварни в Мюнхен, множество павилиончета за храна, сувенири и лунапарк.

Атмосферата в палатките е неописуема. Наистина човек трябва да я види с очите си, за да я почувства. Хиляди хора пият и пеят заедно, целодневно и искрено. Оркестърът е разположен в средата и забавлява гостите през целия ден. Естествено най-важното нещо на Октобърфеста е бирата. Мюнхен е град с традиции в пивоварството, пивопиенето и бирените градини. Но по време на феста и тя е нещо специално. Всички местни пивоварни произвеждат специална, по-силна бира, и тя се продава в т.нар. “мас” – еднолитрова халба. Интересно е да се наблюдават сервитьорите, как носят по 8-10 чаши наведнъж. И няма как иначе, защото около 10 000 гърла чакат да получат своята доза. Всичко се върти на  бързо обороти, хората са на масите и припяват с вдигнати ръце и градус на настроението. И така от 10 ч. сутринта до 22.30 ч., когато музиката спира. И до 23 ч.  всичко е празно и изчистено!

Не мога да не спомена мерките за ред и сигурност. На всяка спирка на метрото в близост за парка има засилена охрана, като на всяка врата на пристигащия влак има по 1 полицай, който следи за сигурността на слизащите и качващите се пътници. Типично по немски. Затова на сутринта трудно ще се намерят следи от предходната вечер – всичко е почистено и готово за “следващата смяна”. Лунапаркът е доста голям, имайки предвид, че е временен. Предлага на любителите на силни усещания и невероятни емоции. Скоростни влакчета, центруфуги, които ти спират дъха или въртележки на 200 м от земята. Навсякъде се чува глъч, писъци и смях, а хората някак си освободени от ежедневните си проблеми се запътват към следващия павилион за канелени сърца, карамелизирани бадеми, бретцели (големи гевреци с вкус на солета) или плюшени играчки.

Текст и снимки Калина Серафимова