Колективно изпълнение на част от участниците

Бардфестът в Ловеч оцеля в най-трудната кризисна година,

макар че се редуцира до една вечер и един-единствен  концерт. Според неофициални източници, бюджетът му бе намален на почти една пета от предишното финансиране. Това обясняваше и настоящия кризисен формат.

От обявените 14 участници (всичките са носители на призове в Ловеч  през десетте години) отсъстваха петима. Това пък даде възможност на останалите да пеят вместо по три, по четири песни. Концертът продължи три часа и зарадва публиката с множество добри изпълнения.

Маратонът бе открит от Красимир Първанов, последва Пламен Сивов, Огнян Желев, Татяна Йотова.

Всички те са добре познати и обичани в Ловеч.

Запомнящо се бе изпълнението на Красимир Йорданов, който взриви залата с мощния си глас и молбата към Тангра за повече пари (иронична песен за днешното ни дередже).

Ловчалията Милен Тотов изпълни три песни на Булат Окуджава.

Към финала пяха Славимир Генчев, както и дуетът Тодор Янкулев и Зорница Попова.

Концертът завърши с групово изпълнение, в което се включи и малката дъщеря на Тодор Янкулов и Зорница – осемгодишната Божана. Интересното е, че младите изпълнители са се запознали точно в Ловеч и точно преди десет години на първия фест, когато се явяват като самостоятелни творци. Днес те са един от най-интересните дуети в бард -движението, носители са на много други награди.

Макар и без изява, за концерта бяха дошли и други изпълнители, като Геновева Цандева, която отдавна не живее в Ловеч.

Водещи бяха опитните Юлияна Близнакова и Стоян Георгиев, които внасяха приятелска атмосфера в юбилейния концерт.

Днешните бардове пеят предимно за природата, любовта, за тревогите на съвременника. Запомняща се бе песента „Точка.бг” на Пламен Сивов, композитор и текстописец.

Тук е мястото да се отбележи, че ловешкият бард Милен Тотев бе отличен от кмета Минчо Казанджиев с грамота и Почетен знак на Ловеч за заслугите му към бардфеста.

Накъде ще тръгне от тази си форма ловешкият бард фест, предстои да видим. Някои участници му предрекоха дълъг живот, а други – дълъг път към публиката.

Цветан  С. Тодоров