ТЕАТЪРА  ДА СПАСИМ

(глас в пустиня)

Казвах ви аз, виках ви кански,

помни ли някой,

използвах намеци,

правех алегории,

подсказвах ви по американски,

пЦувах каруцарски,

твърдо бях против

тези догми и фантасмагории.

Предупреждавах:

НЕ ПИПАЙТЕ ГРОБА!!

Това не е на хубаво,

това е прокоба!!

И ето – на театъра Ловешки –

като камък на шия –

натегна лоша поличба,

магия черна и дива –

Вежди иска да го закрива.

Абе, ало, какво сте забили

туй театрално клепало,

като на умряло.

Я се стегнете,

подписка люта пригответе,

петиция проводете,

и без туй вече е ваканция,

така правят интелигентите,

примерно, във Франция!!

Ама казвах ви, братя!!

И сега ви повтарям.

Така хубаво си седяхме,

пийвахме бира,

мезенце ядяхме,

във раздумка,

в празни бъртвежи,

злата си орис взаимно деляхме,

стихчета и проза четяхме,

донейде невежи…

На кой мозък болен и неповратлив

му хрумна

тоз замисъл неразумен и див

да разруши туй свято място,

толкова хубаво, толкоз изящно,

поради идеи някакви – ала-бала –

да вземат да го направят камерна зала!!

И ето сега – възмездие има,

съдбата е неумолима!

Затова много ви моля,

този път да бъдем европейци,

а не самодейци –

един театър ни остана,

тука, в полите на Балкана,

те и него искат да вземат.

Да имат да вземат!

Нека не им го дадем!!

Мисля, че така е редно –

Да се опрем!!

Да се бием до последно!!

Пък каквото сабя покаже,

тъй да се каже.

Петко Георгиев, 29 юли 2010 г.

Бележка на редактора: „Гроба“ – неофициално име на театралния клуб, бивш Клуб на дейците на културата, намиращ се в театъра, но после затворен и превърнат в камерна зала