Дали едно несполучливо самоубийство може ли да мине за… сполучлив живот? Особено ако причината за (не)сполуката е красива жена. Общите сънища на двама случайно събрали се в хотелска стая мъже може да са знак за неосъзнат взаимен интерес. Не съвсем, ако общото в съня е пак красива жена.

Героите от спектакъла „Ден и нощ”  по две пиеси на Славомир Мрожек  (роден 1930 г.) с режисьор Снежина Зомер са като ези и тура на нашето ежедневие. А двете страни на тази монета са страх и надежда. Борбата е за пустото щастие, но то е толкова ефимерно. Само наивността на героите може да направи това съждение по-приемливо за разбиране.

За да се измъкнат от „проклетите си седем години” (толкова и самият Мрожек изкарва в доброволно изгнание в Мексико) героите от “Летен ден” са готови на всичко – от отчаен самоубийствен акт до прецакването на себеподобния. Но животът е ефимерен като хубав летен ден, а капризите на съдбата се раждат от една пърхаща като пеперуда красавица, която уж се колебае кого да посочи като жертва.

Кой кого е спасил в тази пиеса е трудно да се каже – възможно е просто самоубийството да е заменено с убийствено тежък живот.

Във втората част – “Чаровна нощ”, ситуацията е фарсова, доколкото взаимно сънуващите се герои се подозират за първопричината. Един вид – кой е основният сънуващ тук и дали останалите не са негова функция.

Така на преден план, през смях и бурлесков хумор, се поставя въпроса за относителността на вярата. Един вид, не е толкова важно дали аз вярвам в Бог, колкото дали той вярва в мен.

Режисьорският поглед на Снежина Зомер вижда двете пиеси като лице и опако на един и същ свят – достатъчно сложен, за да изглежда различен, и все пак единен. Изпълнението на актьорите Светлин Стойчев, Мирослав Йонков и Нели Йонкова е попътно на режисурата, деликатно подпомагано от сценографията на Тихомир Витков.

Самата поява на абсурдиста Мрожек на сцената на ловчанското читалище е успех. Да припомним, че преди година Снежина Зомер постави пак там „Мръсни басни” от Дарио Фо. Днешният проект е съвместен продукт на Клуба на дейците на културата и читалището в рамките на програмата на Фонд за подкрепа на дебютни проекти. По този начин се дава един от възможните варианти как да се прави театър в по-малките градове, и то извън системата на държавните театри. А това във време на криза е важно.

Славомир Мрожек е автор, изградил се като абсурдист в борбата с безсмислието на тоталитарното общество. Той често говори за простащината, отприщена от комунизма. Когато го питат за последвалата демокрация, той с усмивка отговаря: „Комунизмът си отиде, простакът остана“.

Ден и нощ, можем да добавим сега.

Цветан Тодоров