Младата актрисата Станислава Коцева (22 г.) дебютира на ловешка сцена в приказката „Червената шапчица” под режисурата на Стефан Поляков. Тя е завършила  актьорско майсторство  през 2009 г. в колежа „Любен Гройс” при Георги Новаков и Ивет Радулова. Сред дипломните й представления е едно и на ловчалията Валерий Пърликов.

Майката на Станислава и е филолог, работи в американска фондация за България,  спонсорираща проекти, включително и ловешката постановка „Радост за моето сърце”. Бащата е дизайнер на вестници и списания. Дядото пък е известният актьор Борис Луканов.

Неотдавна Станислава Коцева се появи в новия сезон на „Клиника на третия етаж” на Николай Акимов, където играе племенницата на медсестрата.

Ловешката публика може да гледа Станислава Коцева в „Червената шапчица” на 20 март.

– Кой те запали по театъра и изкуството?

– Дядо ми, естествено, актьорът Борис Луканов. Много малка съм била, за да помня обаче всичко. Но той беше на щат в Народния театър и ме водеше от съвсем малка на репетиции. Взимаше ме от детската градина и хайде  в театъра. Другите се хранеха в стола на детската градина, а аз в стола на театъра, и всеки ден кашвал пане, това помня.

Когато правеха „Бурята” със Александър Морфов, аз и дъщерята на Сашо Неда присъствахме на репетициите. И от ложите на театъра повтаряхме действията от сцената. Бяхме хлапетии, по на десет години… Имитирахме актьорите, целият текст бяхме научили. А ако имахме възможност, използвахме всеки момент да се качим на сцената.

– Кой е най-ранният ти спомен за ролите на актьора Борис Луканов?

– Помня го добре от филма „Борис I” в една забележителна роля, както и от сериала „Сами сред вълци”. Вярно, бях много малка… Но най си го спомням в една френска продукция с Кристоф Ламбер – „Версенжеторикс”, която снимаха у нас. Тогава за първи път стъпих на снимки на филм.

Също още в една роля – в залата на четвъртия етаж в Народния театър, пиесата се казваше „Убийци”. Беше моноспектакъл, имаше и кукли… Много интересно. Ходех на всяко представление. Веднъж си играех с едно пингвинче от шоколадово яйце и ме изведоха навън. Такива неща…

– Кой актриси будят възхищението ти?

Любимата ми актриса е Хелена Бонън Картър. Невероятна жена! Първо я гледах като Офелия в „Хамлет” (1990) на Тим Бъртън. Гледала съм я всички филми на Тим Бъртън. Обожавам я! От нашите актриси харесвам Снежина Петрова и Светлана Янчева.

– С какво свързваш Ловеч, ти все пак си софиянка?

– Ловеч свързвам с много приятни спомени. Дядо ми е ловчалия и имаме страхотна къща във Вароша. Красива като картичка. Кой ли не е бил в тази къща?! Идвахме по Нова година, по Цветница, с хлапетии идвахме, къпехме през лятото по реката. Най обичам пролетта с люляците и лалетата.

– Ролята на Червената шапчица добър материал ли е за теб, за да се появиш за първи път пред ловешката публика?

– За един старт на сцената е добър материал. Вярно, бях малко притеснена. Все пак за първи път излизам на професионална сцена. Но това е добре – с едно детско представление мога да се стиковам с колегите, да видя как стават нещата. Мисля, че пиесата се получи приятна.

– За какви роли мечтаеш?

Харесвам пиесите на Харолд Пинтер и Хенрик Ибсен. Харесвам такъв материал…

– Това са все тежки пиеси…

– Аз обичам такива тежки неща. Обичам да има драма, страсти по сцената, Такава съм…

– Имаш ли любимо изречение?

– Имам някои неща, които харесвам много. Например  в „Медея” на Диана Добрева, в програмата пише: „Мисли за любовта като за безсъние под затворени клепачи, за измяната, която ражда чудовища и за чудовищата като плачещи демони.”

Интервю на Цветан С. Тодоров