Моята приятелка Мила Искренова, която вече срещам само във фейсбук, написа прочувствени думи за възрастта 50. Викам й, няма страшно, аз съм ставал на 50. Не боли, даже е весело. Ето, дядо Цако Манев от Черни Вит (виж стр.8)  е станал на два пъти по петдесет, сиреч столетник. А пък на столетниците в Троянско даже давали пари.

Като журналист обаче съм се срещал със столетници и нямам високо мнение за интелекта им. Обикновено бъркат дати, имена, епохи, дори себе си. Въобще ние нямаме култура на стареене. Просто се сриваме. На запад не е така. Но да са живи и здрави нашите, да радват 70-годишните си деца, на свой ред и те да са живи и да радват своите 50-годишни деца и т.н.

Та мойта Мила пише:  Когато ставаш на 50, смъртта изгубва смисъл, защото знаеш колко по-ужасен от нея може да бъде животът. Но имаш едно голямо преимущество – това на 50-годишното бродене из живота, в който трудни са първите 60-70 години. Нататък е по-лесно…

Замислих се, че и на колкото и години да станеш, важното е животът да си е твой и неповторим. Може и малък човек да си, но да носиш името си гордо…

И точно тук чух по радиото следната реклама: По-добре малък, свой и отпред, отколкото голям, чужд и отзад! Познайте какво рекламираха? Не, не е Бойко! И Цветанов не е! Рекламираха софийски вестник…

Да, не лъжа, честен кръст!