Леви, десни – с два чорапа тесни

Бур­ни ли­те­ра­тур­ни страс­ти се вих­рят сред ши­ре­що­то се пи­ше­що брат­с­т­во в Ло­веч, по­каз­ва до­ри бег­ли­ят пог­лед над пре­ми­е­ри и пред­с­та­вя­ния на кни­ги. През пос­лед­ни­те го­ди­ни се офор­ми­ха три-че­ти­ри ли­те­ра­тур­ни кръ­го­ве, ня­кои до­ри с пре­тен­ции за кръ­жо­ци и шко­ли. Всич­ки те се имат за сто­же­ри на ав­тен­тич­на и ис­к­ре­на ли­те­ра­ту­ра – би­ло то по­е­зия, про­за или пе­сен. Прис­т­рас­ти­я­та са по­ве­че от вид­ни и яр­ко афи­ши­ра­ни. Но не би­ва да се заб­ра­вя, че най-ис­к­ре­ни­ят вик на тая зе­мя е ре­вът на ма­га­ре­то.

Сред най-ре­леф­ни­те ли­те­ра­тур­ни об­ра­зо­ва­ния е то­ва око­ло Ни­ко­лай Фи­ли­пов, по­ет и про­за­ик, с те­ат­рал­но об­ра­зо­ва­ние. В не­го­вия кръг се на­реж­дат най-ве­че по­е­те­си­те Ал­тен­ка Са­пун­джи­е­ва (Ла­тин­ка-Злат­на), Ека­те­ри­на Пен­че­ва, с из­вес­т­ни ус­ло­вия и Ан­гел Пи­рин­с­ки.

Кръ­гът да­ва под­с­лон на ав­то­ри от ти­па “тър­са­чи на изящ­на­та сло­вес­ност“, въ­о­ръ­же­ни с те­о­ре­тич­ни поз­на­ния и же­ла­ние за дъл­ба­е­не в сми­съ­ла. Те ка­то че ли са от­к­ри­ли скри­жа­ли­те на вис­ше­то по­е­ти­чес­ко из­кус­т­во. В пуб­лич­ни­те си изя­ви, най-ве­че в КДК, де­мон­с­т­ри­рат вът­реш­на йе­рар­хич­ност (поз­д­ра­вя­ват се с ад­ре­си, из­лъч­ват свои пос­ла­ния към дру­ги­те), ка­то всич­ки пуб­лич­но приз­на­ват во­де­ща­та ро­ля на Ни­ко­лай Фи­ли­пов. Ал­тен­ка Са­пун­джи­е­ва до­ри го на­ри­ча “мо­ят ли­те­ра­ту­рен кри­тик“.

Сред об­шир­на­та им те­ма­ти­ка се на­ла­га въз­ви­ше­ност­та, въз­пя­ва­не­то на го­ля­ма­та лю­бов и го­ле­мия иде­ал. Тук е умес­т­но да при­пом­ним фак­та, че жа­ба­та съ­що стра­да от ма­ния за ве­ли­чие – тя ре­дов­но пос­ве­ща­ва пес­ни­те си на звез­ди­те.

Ка­то по­ли­ти­чес­ки прис­т­рас­тия то­ва е един неп­рик­ри­то ле­ви­чар­с­ки клуб, кой­то чес­то въз­х­ва­ля­ва гри­жа­та на со­ци­а­лиз­ма за твор­ци­те от­п­ре­ди 20 го­ди­ни.

На ко­рен­но про­ти­во­по­лож­на, де­мок­ра­тич­на по­зи­ция из­г­леж­да да е вто­ри­ят кръг око­ло по­е­та и дра­ма­тур­га Ма­рин Ко­лев. Тук мно­го чес­то се пра­ви ре­ви­зия на ми­на­ло­то, от­п­ра­вят се гнев­ни уп­ре­ци към нас­лед­с­т­во­то на со­ци­а­лиз­ма.

В съ­що­то вре­ме пре­ли­та­щи­те око­ло не­го твор­ци из­ра­зя­ват всъщ­ност най-ши­ро­ки, от дес­ни до ле­ви въз­г­ле­ди. Тук без съм­не­ние тряб­ва да се под­ре­дят по­е­ти­те Въл­ко Въл­ко­ви­чин, Али­на Сто­я­но­ва, Пав­лин Бе­ли­шев, Том­чо Бог­да­нов, Пе­тър Нен­чев, Мил­ка На­ко­ва, Ган­ко Бе­нев, инж. Дон­чо Ма­джа­ров, Сте­фан Не­дял­ков и дру­ги.

То­зи ли­те­ра­ту­рен цен­тър по­лу­ча­ва по-ши­рок хо­ри­зонт чрез из­да­те­ля Ва­сил Ко­лев, връз­ки­те с пи­са­те­ля Ге­ор­ги Ми­шев и т. н. Свръз­ва се и с дей­ност­та око­ло оне­ви­ня­ва­не­то на поп Кръс­тьо за пре­да­тел­с­т­во­то на Лев­с­ки.

Об­щес­т­ве­ни­те теж­не­ния са яв­но по-яр­ко из­ра­зе­ни и по­ня­ко­га са за смет­ка на ли­те­ра­тур­ни­те. Пре­ди вре­ме Ма­рин Ко­лев во­де­ше ли­те­ра­ту­рен кръ­жок, пос­ле и ли­те­ра­тур­ни се­ден­ки, в ко­и­то учас­т­ни­ци­те се уче­ха на по­е­ти­чес­ко­то из­кус­т­во. То­ва е и най-мо­дер­нис­тич­но нас­т­ро­е­ни­ят ли­те­ра­ту­рен кръг, до­кол­ко­то Ма­рин Ко­лев има усет за раз­чу­пе­ност и мо­дер­ност на из­ка­за. Са­ми­ят той е ав­тор на за­пом­ня­ща се sms-по­е­зия, ка­то “Ис­ка ти се по­ве­че, ала ту­ка Ло­веч е!“ (по па­мет).

Удач­но е оба­че да спо­ме­нем он­зи ум­ник Ра­мон Го­мес де ла Сер­на, кой­то вед­нъж из­п­ла­кал: – Що коп­че­та съм по­се­ял, но ни­то ед­на ри­за не по­ник­на!

Тре­ти­ят кръг кръ­жи око­ло ли­те­ра­тур­ни­те прис­т­рас­тия на “На­ро­ден глас“ – вес­т­ник, кой­то има най-дъл­ги тра­ди­ции в по­ощ­ря­ва­не­то на пи­ше­щи­те. Тук е без­съм­не­на ро­ля­та на жур­на­лис­та, пи­са­те­ля и ре­дак­то­ра Кольо Стан­чев­с­ки. През не­го­ви­те ръ­це ка­то ре­дак­тор и ко­рек­тор ми­на­ва го­ля­ма част от днеш­но­то мес­т­но твор­чес­т­во. До­ри и се­га НГ е май един­с­т­ве­ни­ят вес­т­ник, кой­то ре­дов­но да­ва три­бу­на за най-но­во­то на ав­то­ри ка­то Пет­ко Ге­ор­ги­ев, Ана­то­лий Пет­ров, аут­сай­де­рът-по­ет Иван За­гу­бан­с­ки, инж. Спар­так По­пов и дру­ги яр­ки лич­нос­ти.

Вес­т­ни­кът един­с­т­вен се ан­га­жи­ра с пред­с­та­вя­не­то на пи­са­те­ли с под­чер­та­но дяс­но мис­ле­не и де­мок­ра­тич­ни прин­ци­пи, ка­то Пе­тър До­ков, д-р Ди­ми­тър Мин­ков, Ми­ко Бог­да­нов. Всич­ки те са и сът­руд­ни­ци на из­да­ни­е­то.

За по­ве­че­то от тях е оба­че умес­т­но да се от­бе­ле­жи, че па­у­нът е всъщ­ност един мит в ос­тав­ка. Мо­же да из­г­леж­да доб­ре, но не вър­ши ра­бо­та.

В пос­лед­но вре­ме ак­тив­но ра­бо­ти и ли­те­ра­тур­ни­ят са­лон на Доб­рин­ка Ата­на­со­ва. Тя, за­ед­но с бар­да Ми­лен То­тев, ре­дов­но из­п­ра­щат сиг­на­ли в ли­те­ра­тур­но-му­зи­кал­ка­та сфе­ра. Към та­зи гру­пич­ка би под­хож­да­ло да се чис­ли и по­е­те­са­та с ки­та­ра Ге­но­ве­ва Цан­де­ва, но кой знае?

Тряб­ва да се от­бе­ле­жи ста­ра­ни­е­то им, как­то и ня­кои от за­по­мня­щи­те се раз­го­во­ри с ак­т­ри­са­та Сла­ва Ге­ор­ги­е­ва за те­а­тъ­ра или с инж. Спар­так По­пов за бе­ло­е­миг­ран­ти­те в Ло­веч (пуб­ли­ку­ван в НГ). То­зи кръг съ­зак­лят­ни­ци е въз­п­ри­ел фор­ма­та и въ­зоб­но­вил ста­ра­та тра­ди­ция на “ли­те­ра­тур­ния са­лон“, ка­то из­пол­з­ват час­т­ни до­мо­ве за сбир­ки­те си. Ка­нят по един чо­век от ши­рок кръг от об­щес­т­ве­но из­вес­т­ни лич­нос­ти в ма­ща­би­те на гра­да. Из­пол­з­ват глав­но ин­тер­нет, за да стиг­нат раз­го­во­ри­те до по­ве­че чи­та­те­ли.

Не се за­бе­ляз­ва оба­че да имат ес­те­ти­чес­ка плат­фор­ма, да ут­вър­ж­да­ват ня­как­ва шко­ла и да се са­мо­оп­ре­де­лят по­ли­ти­чес­ки. От из­бо­ра на гос­ти­те мо­же да се га­дае, че се из­по­вяд­ват ед­ни по-ско­ро тра­ди­ци­он­ни и кон­сер­ва­тив­ни, от­кол­ко­то мо­дер­ни цен­нос­ти.

На­ло­жи­тел­но е да се от­бе­ле­жат уси­ли­я­та на кул­тур­ния клуб в Дой­рен­ци, към кой­то при­над­ле­жат сил­ни про­за­и­ци ка­то Хрис­то Ха­ра­ла­нов и Ата­нас Ма­ри­нов. Тех­ни­ят ос­но­вен ин­те­рес е на­со­чен глав­но към ми­на­лото.

Цял куп твор­ци – еди­на­ци мо­гат да се из­б­ро­ят. То­ва са лю­де, ко­и­то не вли­зат в ни­как­ви фор­мал­ни кон­фи­гу­ра­ции. Сред тях са по­е­ти­те Асен Ав­ра­мов, Не­ли Вит­ко­ва, Сте­ла Ге­но­ва, Цве­тан­ка До­че­ва, про­за­и­ци­те Най­ден Ан­ге­лов, До­ра Бо­ев­с­ка, Мла­ден Сто­я­нов, Ми­лен Нан­ков, Ве­се­лин Ка­зан­джи­ев и дру­ги.

Ин­те­рес­на под­роб­ност е, че част от спо­ме­на­ти­те с ин­те­рес учас­т­ват в сбир­ки­те на дру­ги­те съб­ра­тя (нап­ри­мер Хрис­то Ха­ра­ла­нов или Не­ли Вит­ко­ва). Дру­ги се ин­те­ре­су­ват са­мо от се­бе си (До­ра Бо­ев­с­ка или Асен Ав­ра­мов). Но то­ва си е те­хен ли­чен из­бор.

На от­дел­на ба­ри­ка­да за прес­тиж се би­ят пър­ви­те два спо­ме­на­ти кръ­га. При тях се случ­ва чес­то вза­им­но си “заб­ра­ня­ват“ да хо­дят на про­я­ви на “про­тив­ни­ци­те“. Наб­лю­да­ва се и със­те­за­ние и кой ка­къв вън­шен ли­те­ра­ту­рен наб­лю­да­тел ще по­ка­ни, за да пред­с­та­ви твор­чес­т­во­то му. Пър­вен­с­т­во­то е на Ека­те­ри­на Пен­че­ва, ко­я­то до­ве­де сто­ли­ча­ни­нът Ру­мен Ле­о­ни­дов да го­во­ри за нея. Как­то и на Ал­тен­ка Са­пун­джи­е­ва, ко­я­то до­ве­де в Ло­веч Бла­го­вес­та Ка­са­бо­ва.

Важ­но е оба­че да се под­чер­тае, че всич­ки те­зи раз­лич­ни съз­вез­дия с удо­вол­с­т­вие се съ­би­рат под пок­ри­ва на Клу­ба на дей­ци­те на кул­ту­ра­та. Зас­лу­га­та е на сек­ре­та­ря Жа­ни­на Или­е­ва и пред­се­да­те­ля Лен­ко Гур­ков, ко­и­то под­дър­жат ат­мос­фе­ра на то­ле­ран­т­ност и де­мок­ра­тич­ност.

Към края на вся­ка го­ди­на от­дел­на ли­те­ра­тур­на шу­мо­те­ви­ца се вди­га око­ло об­щин­с­ки­те наг­ра­ди “Ло­веш­ки меч“. По­ве­че твор­ци оба­че все още си мис­лят, че па­не­ги­ри­кът е хра­ни­те­лен. Са­мо си мис­лят.

Но да мис­лиш е лес­но, труд­но­то е да пи­шеш хубаво.

Цве­тан С. То­до­ров