За пър­вия уче­бен ден та­зи го­ди­на НГ ре­ши да съ­бе­ре за­доч­но на стра­ни­ци­те си учи­тел­ка­та Ве­не­та Кър­ше­ва и ми­нис­тъ­ра на зе­ме­де­ли­е­то  Ми­рос­лав Най­де­нов. Пред­ви­де­на­та им ре­ал­на сре­ща се осу­е­ти по­ра­ди за­е­тост на ми­нис­тъ­ра. Но той бе го­тов да дой­де в Про­фе­си­о­нал­на­та гим­на­зия по ве­те­ри­нар­на ме­ди­ци­на в Ло­веч са­мо при ус­ло­вие, че и лю­би­ма­та му учи­тел­ка е тук. От раз­го­во­ра се ока­за, че и той е бил сред лю­би­ми­те уче­ни­ци на г-жа Кър­ше­ва.

Ма­те­ри­а­лът за ми­нис­тър Ми­рос­лав Най­де­нов пък по­каз­ва, че в мо­мен­та той се за­ни­ма­ва с проб­ле­ми­те на фонд “Зе­ме­де­лие“ и про­ек­ти­те СА­ПАРД. Ма­кар на пръв пог­лед два­та ма­те­ри­а­ла да ня­мат об­щи точ­ки, то при­чин­но-след­с­т­ве­на­та им връз­ка се раз­к­ри­ва в свет­ли­на­та на доб­ро­то об­ра­зо­ва­ние.

Лю­би­ма­та учи­тел­ка на зе­ме­дел­с­кия ми­нис­тър д-р Ми­рос­лав Най­де­нов – Ве­не­та Кър­ше­ва, ня­ма да дой­де за пър­вия уче­бен ден в Гим­на­зи­я­та по ве­те­ри­нар­на­та ме­ди­ци­на в Ло­веч. То­ва съ­об­щи са­ма­та тя в те­ле­фо­нен раз­го­вор с НГ. При­чи­на­та е, че са­ми­ят ми­нис­тър ня­ма да е в стра­на­та. Та­ка че ху­ба­ва­та ини­ци­а­ти­ва от­па­да за друг път.

С лов­ча­лий­ка­та Ве­не­та Кър­ше­ва се свър­зах­ме дни пре­ди 15 сеп­тем­в­ри чрез ней­на­та поз­на­та Ане­та Хин­ко­ва. Пе­да­гож­ка­та бе лю­без­на да от­го­во­ри на ня­кол­ко крат­ки въп­ро­са.

– Г-жо Кър­ше­ва, през кои го­ди­ни сте учи­ли се­гаш­ния ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то?

– Уче­ни­кът Ми­рос­лав го пом­ня мно­го доб­ре. Той бе­ше във ви­пус­ка през 1987 г. Бях 4 го­ди­ни с то­зи клас. Аз пре­по­да­вах по рус­ки език, а бях съ­що и тях­на кур­со­ва ръ­ко­во­ди­тел­ка. Тряб­ва да ви ка­жа, че то­ва бе­ше един прек­ра­сен курс. Бях из­к­лю­чи­тел­но при­вър­за­на към тях и па­зя до­бър спо­мен.

– А ка­къв уче­ник бе­ше Ми­рос­лав Най­де­нов?

– Той оби­ча­ше съ­у­че­ни­ци­те си, пол­з­ва­ше се с тех­ни­те сим­па­тии и бе­ше си из­г­ра­дил ав­то­ри­тет сред тях. То­га­ва в Ло­веч уче­ха уче­ни­ци от мно­го гра­до­ве. Въ­об­ще имам доб­ри спо­ме­ни от ра­бо­та­та си във Ве­те­ри­нар­ния тех­ни­кум, как се на­ри­ча­ше то­га­ва. Из­ка­ра­ла съм ця­ла­та си учеб­на прак­ти­ка в то­ва учи­ли­ще. Но през 1997 го­ди­на за­ми­нах за Со­фия и се­га жи­вея тук.

– Има ли друг въз­пи­та­ник на та­зи гим­на­зия, кой­то да е ста­нал ми­нис­тър?

– До­кол­ко­то знам, д-р Ми­рос­лав Най­де­нов е един­с­т­ве­ни­ят.

– Ид­ва­те ли си чес­то в Ло­веч?

– За жа­лост съм пре­къс­на­ла пре­диш­ни­те си връз­ки с Ло­веч. Та­ка се сте­че жи­во­тът ми, че тряб­ва­ше да дой­да в сто­ли­ца­та. Мо­и­те два­ма си­но­ве са го­ле­ми и ра­бо­тят, ед­ни­ни­ят е в Гер­ма­ния, дру­ги­ят е в сто­ли­ца­та.

– А с как­во чув­с­т­во се връ­ща­те се­га към гра­да?

– Как­то се раз­б­ра, за жа­лост аз ня­ма да дой­да за 15 сеп­тем­в­ри, тъй ка­то са­ми­ят ми­нис­тър се ока­за, че ще бъ­де ан­га­жи­ран на та­зи да­та в чуж­би­на. Та­ка че иде­я­та от­пад­на. То­ва, да при­със­т­вам в Ло­веч,  всъщ­ност бе­ше не­го­во же­ла­ние. Той по­же­ла да се срещ­нем след тол­ко­ва го­ди­ни. Но аз имам мно­го дру­ги по­ка­ни от при­я­тел­ки и си­гур­но ще дой­да ня­кой ден до Ло­веч.

– Кои при­я­те­ли­ са ви ос­та­на­ли тук?

– Ка­то при­я­те­ли в Ло­веч мо­га да по­со­ча Тин­ка Бан­ко­ва, Ру­мя­на Бан­че­ва,  Ро­са Влай­че­ва и дру­ги. Някои поз­на­ти от­дав­на жи­ве­ят в Со­фия.

– Как­ва е съд­ба­та на ва­ша­та къ­ща в Ло­веч?

– Тя се на­ми­ра­ше сре­щу учи­ли­ще “Ва­сил Лев­с­ки“,  до­кол­ко­то знам, днес е ри­ту­а­лен дом.

– Как­во бих­те по­же­ла­ли на се­гаш­ни­те си ко­ле­ги в ста­ро­то учи­ли­ше за пър­вия уче­бен ден?

– На­вяр­но още там има мои ко­ле­ги, с ко­и­то съм ра­бо­ти­ла. На тях, а и на всич­ки но­ви ис­кам да по­же­лая зд­ра­ве пре­ди всич­ко, да имат мла­деж­ки ен­ту­си­а­зъм в ра­бо­та­та. Да пре­о­до­ля­ват труд­нос­ти­те в та­зи от­го­вор­на про­фе­сия. А съ­що и да имат мно­го ху­ба­ви мо­мен­ти в клас­на­та стая, как­ви­то съм има­ла и аз.

Ин­тер­вю на Цве­тан То­до­ров