В един ин­дийс­ки град при вся­ко пъл­но­лу­ние на­се­ле­ни­е­то се съ­би­ра­ло и праз­ну­ва­ло с ри­ту­ал съ­би­ти­е­то. Но един път из­не­ви­де­ли­ца се по­я­вил ти­гър и зав­ля­къл ед­но де­те в джун­г­ла­та. Всич­ки из­пад­на­ли в пот­рес и ужас от ве­ро­лом­с­т­во­то. На след­ва­щия ме­сец  – пак ти­гър, де­те, ужас. Тре­тия път – съ­що­то.

На чет­вър­тия ме­сец, ко­га­то звя­рът от­в­ля­къл по­ред­на­та жер­т­ва, всич­ко ми­на­ло ти­хо и мир­но. Ужа­сът бил ста­нал част от ри­ту­а­ла.

По­ре­ди­ца­та тра­гич­ни дни за Бъл­га­рия с ма­со­ви жер­т­ви ни ужа­си. Пос­ле ни вка­ра в мал­ко не­нуж­ни дис­ку­сии кой как от дър­жав­ни­те мъ­же е ре­а­ги­рал.

Но те­зи чер­ни да­ти са са­мо вър­хо­ве­те от ед­на пос­то­ян­на вой­на за оце­ля­ва­не с все­кид­нев­ни жер­т­ви. Ка­тас­т­ро­фи, тру­до­ви зло­по­лу­ки, от­ро­ве­ни с гъ­би… Зад тях се кри­ят при­чи­ни­те – без­кон­т­рол­ност, ко­руп­ция, бед­ност, ал­ч­ност, лип­са на дър­жав­ност. Не са ви­нов­ни ме­ди­и­те за то­ва със­то­я­ние на об­щес­т­во­то.

Аз­буч­на ис­ти­на е, че но­ви­на но­мер 1 ви­на­ги е чо­веш­ки­ят жи­вот. Ко­га­то труд­но се раж­да де­те, то­ва е но­ви­на. Ко­га­то без­п­ри­чин­но си оти­ват зд­ра­ви хо­ра – то­ва е но­ви­на. Кол­ко­то по оти­ва­ме на Из­ток, тол­ко­ва чо­веш­ки­ят жи­вот е без зна­че­ние. На За­пад е об­рат­но­то. Си­гур­ност­та на твоя жи­вот, чи­та­те­лю, е но­ви­на но­мер ед­но за нас, ме­ди­и­те. За жа­лост всич­ки го раз­би­ра твър­де къс­но, ко­га­то опас­ност­та стиг­не до кон­к­рет­ния чо­век.

Та ви­на­та за Ох­рид­с­ка­та тра­ге­дия с 15 тру­па не е ни­то кон­цер­тът на Ма­до­на, ни­то е “Бо­жая греш­ка“, а е ло­шо ор­га­ни­зи­ра­но­то об­щес­т­во. То­ва е яс­но от пръв пог­лед – 87-го­ди­шен ко­раб, пре­то­ва­рен, лип­са на спа­си­тел­ни жи­лет­ки, не­мар­ли­вост на кон­т­ро­ла, пре­ко­мер­на ал­ч­ност за 5-е ев­ро би­лет.

То­ва е обоб­щен об­раз на все­кид­нев­ния ужас по на­ши­те пъ­ти­ща, прис­та­ни­ща, ле­ти­ща, сме­ти­ща, ко­фи с бок­лук, хра­ни и пи­ти­е­та с не­я­сен про­из­ход, пласьо­ри на нар­ко­ти­ци… Та не ви­ся ли с ча­со­ве пре­диш­ни­ят пре­ми­ер в един не­из­п­ра­вен и не­за­ко­нен лифт, кой­то бе оти­шъл да от­к­ри­ва?! Щом за не­го ня­ма си­гур­ност, как­во ос­та­ва за нас? Не­от­дав­на в си­бир­с­ка ВЕЦ пък за­ги­на­ха 74 ду­ши по­ра­ди про­миш­ле­на ава­рия! Та­ка е на Из­ток…

Жи­ве­ем вър­ху тъ­нък лед, кой­то мо­же все­ки миг да се про­пу­ка. Затова трябва да се повишават защитните сили на обществото.

И ако ме­ди­и­те на­ди­гат глас в та­ки­ва мо­мен­ти, то е за да не свик­ва­ме с ужа­са. Ина­че ста­ва­ме тъм­на Ин­дия.