От доста време не бях посещавала китното подбалканско село Старо Стефаново и това, което видях ме учуди и развълнува много. Местните хора са намалели, почти са на изчезване, но когато ги заговориш проявяват жив интерес към съдбата на селото си и сякаш се вижда в очите им неизплаканата мъка по това какво е било някога селото и на какво е заприличало сега! Останали са малцина, повечето възрастни, занимават се с дребен селски поминък. Ето какво разказват те: „Селото ни е признато за архитектурен резерват. От скоро време тук дойдоха богати хора, които възобновиха стари постройки и построиха нови за развитие на селския туризъм. Уж за добро, а нарушиха естествения изглед на селото и битовия начин на живот на местните. Цялата инфраструктура е в окаяно състояние, неподдържана и разбита от техните тежки моторни превозни средства. Още повече чешми, които тук по традиция са доста на брой, поддържани и съхранени от столетия, някои са преправени в неестествен вид, а други – разрушени. Така е и със селската чешма на малкия площад.
Първата копка била направена през далечната 1830 г., дар на селото от местния управител Хаджи Ибрям, поддържана и преустроена през 1933 г., пазена и съхранявана от местното население. Сега прилича на чешма, каквито някога местните са правели по колибите си. Дълги години е служела за лични и селскостопански нужди, многократно заснемана, събирала хората по различни чествания, поради нехайството на управляващи и богаташи била разбита и унищожена. Впоследствие била възстановена, но в неугледен, пародиен вид, с разрушено корито.
На фона на общата действителност в България излишно е да коментираме кой е виновен, нещата са ясни – безхаберието на общината и безскрупулността на строящите богаташи, интересуващи се само от собствените си строежи и интереси! Всичко това написах, за да стане чрез вестника достояние на неговите читатели и интересуващите се, и дано у тези, които са причина за всичко това, е останало все още малко човешко чувство на срам от действията си и да не ги повтарят техните бъдещи последователи!
Светла БАНКОВА