Оти­де си брат­че­то ми Шар­ко, след Но­ва го­ди­на се раз­бо­ля и ум­ря. Ти Шарко го зна­еш, про­се­ше с мен. Мно­го го оби­чах, ама го из­пус­нах­ме. Раз­бо­ля се от ме­нин­гит, пра­ви­ха му дуп­ка в гръб­на­ка в бол­ни­ца­та, ама ум­ря… На 12 го­ди­ни бе­ше, аз съм на 17, не з­нам точ­но. Имам и две сес­т­ри Еми­лия и Ве­ро­ни­ка. Ба­ща ми е без ра­бо­та, май­ка ми ме­те­ше по ули­ци­те, ама я из­го­ни­ха. Се­га сме по гю­мо­ве­те. Съ­би­ра­ме ка­шо­ни. Про­сим за хляб. Къ­ща има­ме в Дръс­те­не, има­ме дър­ва, печ­ка има­ме. Доб­ре си жи­ве­ем, ама ня­ма хляб. Аз и лич­на кар­та имам, но­ся я в се­бе си… Ама ка­то не пра­вя бе­ли, все си е у мен.

Жал ми е за Шар­ко, ей тъй си оти­де, за ни­що… По­мог­на­ха ни за пог­ре­бе­ни­е­то. Кме­тът ни по­мог­на. Да­де па­ри на на­ши­те. Май­ка ми хо­ди при не­го, аз не съм хо­дил. Пог­ре­бах­ме го в Ско­бе­ле­во…

За­бе­леж­ка: Шар­ко и брат му Асен бя­ха ста­на­ли ка­то „ви­зит­на кар­тич­ка“ на Ло­веч, тъй ка­то пос­то­ян­но чо­век мо­же­ше да ги срещ­не по ули­ци­те. Про­сят. Зим­но вре­ме се сви­ва­ха край ня­кой ра­ди­а­тор и си су­шаха чо­ра­пи­те. За жа­лост брат му ве­че е сам, как­то се раз­би­ра от не­го­ва­та из­по­вед. Пуб­ли­ку­ва­ме я, за да си спом­ним за Шар­ко, кой­то с­та­на жер­т­ва на сту­да и бед­ност­та.