Зна­е­те ли, мно­го хо­ра по све­та вяр­ват в Гос­под и имат Бог на не­бе­то, ко­му­то се мо­лят и слу­жат пре­да­но. Мо­ят Бог е със си­ни очи. Ро­ден е в Кар­ло­во, жи­вял е на зе­мя­та и е обе­сен на най-свя­то­то мяс­то в Со­фия.

От сту­ден­т­с­ки­те си го­ди­ни (1961-1965 г.), та до ден-дне­шен вся­ка го­ди­на на 19 фев­ру­а­ри съм в Со­фия. Там на па­мет­ни­ка, за да про­лея две съл­зи и под­не­са ко­ки­че­та от род­но­то ми се­ло. И та­зи го­ди­на ще съм там, а на вит­ри­на­та на скром­но­то ми ма­га­зин­че в Дер­ман­ци ще го­рят све­щич­ки от приз­на­тел­ни­ хо­ра в па­мет на Апос­то­ла.

Ува­жа­е­ми чи­та­те­ли, и аз ка­то вас съм из­па­дал в бе­ди, смърт­та в очи­те съм гле­дал, но ви­на­ги съм оце­ля­вал и по­беж­да­вал, за­що­то съм имал за при­мер Апос­то­ла.

Име­то Лев­с­ки от­к­люч­ва в мен си­ла. Са­мо ка­то пог­лед­на сним­ка­та му, ко­я­то ми е та­лис­ман и мой спът­ник в жи­во­та, се за­реж­дам с по­ло­жи­тел­на енер­гия и оз­д­ра­вя­вам, ако съм бо­лен, пре­чис­т­вам се, ако съм гре­шен, а ако съм в бе­да – над­ви­вам я и хук­вам от­но­во да го­ня вя­тъ­ра.

И та­ка ще бъ­де до края на жи­во­та ми, ко­га­то ще за­ве­щая моя Гос­под-Бог на си­на и дъ­ще­ря­та, и на вну­ци­те си, с го­ре­ща­та мол­ба ко­га­то имат въз­мож­ност, да под­на­сят цве­тя на па­мет­ни­ка, ка­то в бу­ке­та за Лев­с­ки има и ед­но цве­те от мен.

Пок­лон пред най-ве­ли­кия бъл­га­рин – Ва­сил Лев­с­ки!

 

P. S. Каз­вам се Цо­ло Си­ра­ков и съм от най-кра­си­во­то се­ло на Ло­веш­ка об­ласт, Дер­ман­ци. По про­фе­сия съм аг­ро­ном в пен­си­он­на въз­раст. Не ис­кам да по­ли­ти­зи­рам про­дик­ту­ва­но­то от сър­це­то ми до­тук, но не­ка на­ши­те уп­рав­ни­ци от вся­ка­къв ранг зна­ят, че до­ка­то са на власт, я ста­нат из­вес­т­ни – я не. Те ни­ко­га ня­ма да са ве­ли­ки, без да нап­ра­вят не­що зна­чи­мо за нас – тех­ни­те из­би­ра­те­ли, и за Бъл­га­рия!