„Всичко за у дома“ от Цветан С. Тодоров

 

Всичко за вкъщи ли имате,

защото така пише отвън?

Продавачът измерва ме с поглед

и преценява защо съм дошъл.

 

Абажури, гърнета, тапети, бушони,

даже един миши капан със стръв зареден.

Всякакви джаджи за нас, мъжете-галфони,

които виждат света като лего сглобен.

 

Аз търся капчица капсулирана нежност,

топлина, подчертавам, за панелен апартамент.

Аха, печка – значи – търсите, господине,

така кажете – ето я, с ремонтен абонамент.

 

Не печка, а семейството си аз търся –

едно малко момиче, една млада жена.

Предложете еквивалента им даже,

плащам за доставката почти двойна цена.

 

А той ме гледа като с гъба отровен

и вече обслужва един друг чукундур.

Абе що не ви го…, както съм отворен

и мил по природа. Но го питам с траур:

 

Защо пишете ей такива тъжни реклами,

защо лъжете тоя изстрадал народ?

Продавачът се пули, сякаш съм от Маями,

пие хапче, избърсва от челото пот.

 

Гражданино, вий не сте за мойта барака,

тръгнете нататък, ей там открили са МОЛ.

Дано намерите лек за вашата болка,

макар че много напомня за зъбобол.

 

Но най-добре се отбийте в “Джуджето”,

там вино има – нали е Зарезан!

Една каничка червено зарежда

мъжа до следващия напън таман.

 

И верно – ама точно отсреща,

срещу фалшивия “Всичко за у дома”,

от едно буре и скара гореща,

продават заместители на любовта.