Ува­жа­е­ми Ка­мен Ца­нев, пуб­ли­ку­ва­ме раз­въл­ну­ва­но­то ти пис­мо до глав­ния ре­дак­тор, за­що­то в не­го, на­ред с емо­ци­я­та и из­х­вър­ля­ни­я­та, има и пол­зот­вор­ни мис­ли. В съ­що­то вре­ме пак ни на­пом­ня­ме, че „На­ро­ден глас“ от­дав­на не е „ор­га­ни­за­тор, вдъх­но­ви­тел и во­дач на ма­си­те“, как­ви­то са ко­му­нис­ти­чес­ки­те вес­т­ни­ци. Ние има­ме ед­но по-цен­но ка­чес­т­во, да сме от­во­рен и де­мок­ра­ти­чен вес­т­ник в рам­ки­те на за­ко­на. На­ша­та за­да­ча виж­да­ме ка­то да­ва­ме сво­бо­да на раз­лич­ни­те мне­ния. Ня­ма­ме лю­би­ми ав­то­ри, има­ме лю­би­ми те­ми, ка­то ро­ля­та на бив­ша­та Дър­жав­на си­гур­ност, до­си­е­та­та, ко­руп­ци­я­та, зло­у­пот­ре­би­те, кон­ф­лик­та на ин­те­ре­си, сли­ва­не­то на влас­ти­те в ше­па хо­ра, ефек­тив­ност­та на власт­та и дру­ги. За­то­ва не очак­вай от нас да пра­вим ини­ци­а­ти­ви за вди­га­не на па­мет­ни­ци. То пар­ти­и­те не го пра­вят, та ние ли. Но ако иде­и­те ти са тол­ко­ва вер­ни и за­ра­зи­тел­ни, то ня­ма как да не за­ра­зят и дру­ги­те свет­ли умо­ве и да се ре­а­ли­зи­рат. Вяр­вай!

Цве­тан То­до­ров