Камен Цанев

Из­ча­ках да от­ми­не праз­ни­ка на лю­би­мия ви тек­с­то­пи­сец (не­по­нят­на за ре­дак­ци­я­та вмет­ка – бел. ред.), за да чес­ти­тя на род­ния си град Ло­веч но­во­то ръ­ко­вод­с­т­во на при­ю­та, на­ре­чен СДС. Тъж­но е да гле­да чо­век как ше­па хо­ра пре­вър­на­ха ед­на тол­ко­ва стой­нос­т­на пар­тия, съб­ра­ла меч­ти­те на ми­ли­о­ни, точ­но в при­ют за ин­ди­ви­ди с от­х­вър­ле­ни ам­би­ции.

Пог­лед­не­те те­зи два­ма­та (не е яс­но за ко­го го­во­ри К. Ц. – бел. ред.) из­п­раз­не­ни от въз­мож­нос­ти юна­ци как се оки­чи­ха с тит­ли. Не раз­би­рам те­зи от мес­т­но­то СДС – тол­ко­ва ли са къ­со­па­мет­ни, та не си спом­нят, че и два­ма­та бя­ха ка­тас­т­ро­фал­но от­рит­на­ти, ка­то нез­най­но от ко­го и как бя­ха из­ди­га­ни за кан­ди­дат-кме­то­ве.

Хо­ра, Вие не пом­ни­те ли, че и два­ма­та пре­да­до­ха иде­и­те на пар­ти­я­та, пре­да­до­ха я точ­но то­га­ва, ко­га­то тя бе­ше най-сла­ба и най-има­ше нуж­да от по­мощ и вяр­ност. На­пом­ня­ха на плъ­хо­ве­те от по­тъ­ващ ко­раб, хук­на­ха след фус­та­та на На­деж­да Ми­хай­ло­ва в сек­та­та, ини­ци­и­ра­на от нея.

Пе­тър Сто­я­нов ос­во­бо­ди д-р Ми­тев, а аз знам лич­но от не­го за­що ос­та­ви Иван Ара­ба­джи­ев. И ето го се­га, д-р Ми­тев се връ­ща на син кон. Той ка­то че ли по вре­ме на то­ку-що от­ми­на­ли­те из­бо­ри друг кон яз­де­ше, с друг цвят. Ех, как­ви вре­ме­на дой­до­ха, спом­ням си, че бе­ше из­ми­нал ме­сец от пре­диз­бор­на­та кам­па­ния на Ми­тев и ше­фа на пре­диз­бор­ния щаб съ­щия то­зи Ара­ба­джи­ев ми ка­за, че още го учил да пра­ви зд­рас­ти с хо­ра­та, но има­ло шанс да ус­пе­ят.

Бо­же гос­по­ди, как­ва пош­лост, как­во от­със­т­вие на дос­тойн­с­т­во. Хай­де, за еди­ния го раз­би­рам, той мие ча­ши и пе­пел­ни­ци и ме­те ка­фе­то на бив­шия си спон­сор, но дру­ги­ят е с прес­тиж­на про­фе­сия и е от ува­жа­ван род.

Тряб­ва да имаш мно­го из­к­ри­ве­но мис­ле­не, за да се съг­ла­сиш с фак­та, че за сек­ре­тар на СДС (пар­ти­я­та, ко­я­то ка­те­го­рич­но от­ри­ча ко­му­низ­ма) е из­б­ран ин­ди­вид, на ко­го­то то­ку-що кме­та-ко­му­нист в на­ру­ше­ние на куп за­ко­ни, урон­вай­ки ав­то­ри­те­та на по­ве­ре­на­та му об­щи­на, ко­я­то за­гу­би де­ло и па­ри на да­нъ­коп­лат­ци­те, му по­да­ри къ­ща във “Ва­ро­ша“, а не са бра­тов­че­ди.

Аз все пак вяр­вам, че те­зи 800 ду­ши, ко­и­то гла­су­ва­ха за та­ка на­ре­че­на “дяс­на“ ко­а­ли­ция, ве­че са пи­ли ас­пи­рин и са оз­д­ра­ве­ли.

Г-н гла­вен ре­дак­тор, не знам от­къ­де има­те ку­ра­жа да от­пе­ча­та­те мо­е­то въз­му­ще­ние и чо­веш­ки про­тест сре­щу раз­ру­ха­та на до­ве­ри­е­то в съ­деб­на­та сис­те­ма, сре­щу под­лост­та, сре­щу дреб­ни­те ду­ши, сре­щу хо­ра­та, слу­чай­но по­пад­на­ли на мес­то, къ­де­то не им е мес­то­то, сре­щу то­ва, че ро­де­ни­ят в се­ло Тер­зийс­ко, Тро­ян­с­ко, кмет на род­ния ми град, е из­б­ран ка­то та­къв от име­то на ед­на сто­лет­на пар­тия, пар­тия, ко­я­то е оп­ре­де­ля­ла съд­би­те на на­ши­те ро­ди­те­ли и на нас, а и се­га, ка­то уп­рав­ля­ва­ща стра­на­та, ни афи­ши­ра, че е про­тив ко­руп­ци­я­та, про­тив дреб­ни­те ду­ши, про­тив сла­га­чес­т­во­то, про­тив то­ва един кмет да е щас­т­лив, не от то­ва, как­во е нап­ра­вил за бла­го­ден­с­т­ви­е­то на те­зи ко­и­то са го из­б­ра­ли, а от то­ва, че ка­то оти­де на ра­бо­та, виж­да на вра­та­та та­бел­ка­та с име­то си.

Г-н гла­вен ре­дак­тор, на­ли ро­ля­та на жур­на­лис­ти­те е по по­вод на по­доб­ни въз­му­ще­ния да из­ра­зи­те сво­я­та по­зи­ция, да из­ра­зи­те одоб­ре­ние или от­ри­ца­ние, да по­тър­си­те мне­ни­е­то на дру­ги, да ан­га­жи­ра­те об­щес­т­во­то с мне­ни­е­то си и убеж­де­ни­я­та си и по то­зи на­чин да по­ка­же­те граж­дан­с­ка­та си по­зи­ция и от­го­вор­ност към об­щес­т­во­то, а вие мъл­чи­те и ми на­пом­ня­те на оне­зи от бро­шу­ра­та “Ло­веч Прес“. Те, дру­га­ри­те, до­ри и да ги на­си­лиш в име­то на ко­му­низ­ма, ще си мъл­чат ка­то оне­зи от сти­хот­во­ре­ни­я­та, та да­же ще са щас­т­ли­ви.

Аз ве­че съм в есен­та на своя жи­вот. За­поч­нах да пред­виж­дам още кол­ко цъф­на­ли ко­ки­че­та ще ви­дя. По­ра­ди то­ва не ми е нуж­на рек­ла­ма. Но за ва­ше све­де­ние ис­кам да ка­жа, че ос­вен бивш хан­д­ба­лист, аз съм и бивш майс­тор на спор­та, бивш на­ци­о­на­лен със­те­за­тел със 149 сре­щи, бивш пър­ви бъл­гар­с­ки про­фе­си­о­на­лен хан­д­ба­лист, бивш и един­с­т­вен та­къв кон, треньор по фут­бол в ПФК „Лев­с­ки“ – Со­фия, бивш за­веж­дащ от­де­ла за кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция в бив­ше­то Ми­нис­тер­с­т­во на спор­та. Се­гаш­на­та ми про­фе­сия е не по-мал­ко дос­той­на.

Но не то­ва е важ­но­то, а бол­ка­та ми за то­ва, че род­ни­ят ми град се прев­ръ­ща в мяс­то, в ко­е­то не си горд, че си се ро­дил и жи­ве­еш. Же­ни­те, от­го­ва­ря­щи за чис­то­та­та в об­щи­на­та, си­гур­но вся­ка сут­рин три­ят съл­зи­те от очи­те по пор­т­ре­ти­те на бив­ши­те ни кме­то­ве, ко­и­то ви­сят ока­че­ни на сте­на­та на стъл­би­те на пър­вия етаж. Със си­гур­ност след три го­ди­ни и шест ме­се­ца сним­ка­та на се­гаш­ния кмет ня­ма да я сло­жим до тях.

Ня­ма да я сло­жим не за­що­то хо­ра с дру­ги по­ли­ти­чес­ки убеж­де­ния ще уп­рав­ля­ват гра­да ни, а за­що­то той и от­час­ти пред­шес­т­ве­ни­ка му, по­ла­гат мно­го уси­лия да за­ли­чат дос­тойн­с­т­во­то на Ло­веч.

Г-н гла­вен ре­дак­тор, ис­кам чрез вас да по­пи­там при­я­те­ля си Сто­ян Ко­чев:

Ба­те Сто­я­не, ка­то ти се при­ис­ка на теб и на дру­ги с тво­и­те убеж­де­ния да пос­та­ви­те бу­кет чер­ве­ни ка­рам­фи­ли на Де­ве­ти сеп­тем­в­ри, къ­де ще ги пос­та­ви­те? Из­х­вър­ли­ха кос­ти­те на Хрис­то Кър­па­чев, а той ма­кар и от­ре­чен ка­то иде­о­ло­гия, да­де жи­во­та си за Ло­веч по на­чин, по кой­то е мис­лил, че е дос­то­ен…

Но той, ба­те Сто­я­не, бе­ше и по­ет! Къ­де са кос­ти­те на по­е­та? Пре­то­пи­ха и па­мет­ни­ка от град­с­ка­та гра­ди­на.

Со­фи­ян­ци ос­та­ви­ха па­мет­ни­ка на брат­с­ка­та ар­мия, плов­див­ча­ни – на Альо­ша, ди­мит­ров­г­рад­ча­ни ос­та­ви­ха име­то на гра­да си, се­ло Брес­то­во – па­мет­ни­ка на пло­ща­да… По-мал­ко дос­той­ни бъл­га­ри ли са те или по-мал­ко ев­ро­пей­ци?

Не, те ува­жа­ват па­мет­та си и то­ва е дос­той­но.

А на­ша­та па­мет? За­що не пос­та­вим па­мет­ник в град­с­ка­та гра­ди­на на Ки­ро Ма­ес­т­ро­то? Под зву­ци­те на не­го­ва­та му­зи­ка и не­го­во­то ди­ри­ген­т­с­т­во на лю­би­мия ни град­с­ки ор­кес­тър ро­ди­те­ли­те ни се ври­ча­ха в лю­бов и се чув­с­т­вах­ме щас­т­ли­ви.

То­зи кмет ня­ма да го нап­ра­ви, той мо­же и да не знае за то­ва. По то­ва вре­ме си­гур­но е тич­кал след ко­зич­ки­те в тро­ян­с­кия Бал­кан. Той мо­же да пос­та­ви пар­тия на ня­кои от­вър­те­няк от барт-яв­ле­ни­е­то. Той ни­ко­га ня­ма да пос­та­ви па­мет­ник на чо­ве­ка, кой­то на­ре­ди ка­мък по ка­мък кал­дъ­ръ­ма на “Ва­ро­ша“. Рес­тав­ри­ра всич­ки къ­щи па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та, рес­тав­ри­ра кре­пост­та, Дра­ка­та, Ор­би­та, Пок­ри­тия мост, му­зея, ме­ха­на­та, Ко­на­ка, мла­деж­кия дом, ка­фе­не­та­та… Ста­ва ду­ма за ве­ли­кия Сто­ян Ней­ков. Как го е пос­т­ро­ил, как е ус­пял, то и ня­ко­га не бе­ше лес­но, ако не го же­ла­еш със сър­це­то си и не се бо­риш с всич­ки си­ли.

Ня­ма как то­зи кмет, ко­и­то за че­ти­ри го­ди­ни сло­жи 20 лам­пи под мос­та и още тол­ко­ва на кре­пост­та, да го удос­тои с та­зи зас­лу­же­на чест. Нап­ра­ве­те го вие, бе, хо­ра! Длъж­ни сте му, за­що­то все­ки ден стъп­ва­те по те­зи кал­дъ­ръ­ми и се рад­ва­те на то­ва, ко­е­то той ни ос­та­ви.

Тук, във “Ва­ро­ша“ се ро­ди и пър­ви­ят бъл­гар­с­ки кос­мо­навт Ге­ор­ги Ива­нов, чо­ве­кът, чрез кой­то све­тов­на­та кос­мо­нав­ти­ка раз­б­ра, че Ло­веш­ка­та во­ля е по-сил­на от тех­ни­чес­ка­та греш­ка.

А ве­ли­ки­ят ху­дож­ник Те­о­фан Со­ке­ров? За не­го­ви­те кар­ти­ни все­ки ко­лек­ци­о­нер си меч­тае. Той, ко­и­то из­пи­са и хра­ма на ко­му­низ­ма на връх Буз­лу­джа, а ар­тис­ти­те от те­а­тъ­ра ни, за чи­и­то пред­с­тав­ле­ния ня­ма­ше сво­бод­ни мес­та в са­ло­на. В то­зи наш град, във “Ва­ро­ша“, е ро­ден един от най-го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки фут­бо­лис­ти – ЗМС Ге­ор­ги Де­нев. Той е за­поч­нал ка­ри­е­ра­та си от “Кър­па­чев“, пре­ми­нал през Пле­вен и ста­нал лю­би­мец на Бъл­га­рия ка­то ле­ген­дар­на­та де­сет­ка на ЦСКА и на­ци­о­нал­ния от­бор, а ЗМС по бокс Ца­чо Ан­дей­ков­с­ки съ­що ро­ден във “Ва­ро­ша“. Вие сре­ща­те и ЗМС по бор­ба Ва­сил То­до­ров, но си­гур­но не зна­е­те, че и той е ва­рош­лия, че той бе­ше ве­ли­чие в све­тов­на­та бор­ба. Чо­век, тол­ко­ва оби­чащ гра­да си, че му бе­ше раз­ре­ше­но да тре­ни­ра тук и да по­беж­да­ва от име­то на ЦСКА и на­ци­о­нал­ния от­бор по све­тов­ни­те те­пи­хи.

Та­зи го­ди­на си оти­де от бе­лия свят дру­га ле­ген­да на ло­веш­кия спорт. То­ва е чо­ве­кът, ко­и­то и ба­би­те по се­ла­та поз­на­ва­ха, чо­ве­кът, за кой­то и ви­цо­ве се го­во­ри­ха (а той при­жи­ве ги и съ­би­ра­ше) – ве­ли­ки­ят Вик­тор Си­ме­о­нов (Со­ма). Да ви раз­каз­вам ли за лю­би­ми­те фут­бо­лис­ти от “Кър­па­чев“ и “Осъм“, на ко­и­то це­лия град хо­де­ше да им се рад­ва на ста­ди­о­на.

Те­зи хо­ра тряб­ва да бъ­дат въз­пе­ти, те­зи хо­ра тряб­ва да бъ­дат пос­та­ве­ни на пи­е­дес­тал, за да мо­же все­ки, ко­и­то дой­де в гра­да ни, да ги ви­ди, да чуе за тях. За­що­то те са част от на­ша­та гор­дост, те са част от но­ва­та ни ис­то­рия и ако не я пом­ним и не я ува­жа­ва­ме, ако тя не е наш при­мер, то ние ще сме ка­то ко­раб без плат­на и без дос­тойн­с­т­во.

Те­зи на­ши ле­ген­ди не са ро­де­ни в се­ло Тер­зийс­ко, за­то­ва не очак­вай­те от кме­тът то­ва да го нап­ра­ви. Нап­ра­ве­те го вие, бе, хо­ра! Длъж­ни сте!

Ка­мен Ца­нев

(Заг­ла­ви­е­то е на ре­дак­ци­я­та.)