Един скромен Арлекин – рецензия на Цветан С. Тодоров

Тодор КолевТодор Колев играе Фили в новия сериал на БНТ.

Глав­но­то дос­той­нос­т­во на за­вър­ши­лия във втор­ник се­ри­ал по БНТ в че­ти­ри час­ти „Ис­то­ри­я­та на един Ар­ле­кин“  (ре­жисьор Иван Ни­чев)  е … скром­ност­та.  Про­ек­тът стар­ти­ра ми­на­ла­та го­ди­на под име­то „А шо­у­то си те­че…“. Днес, до­ри и сме­не­но, заг­ла­ви­е­то не прив­ли­ча кой знае кол­ко вни­ма­ни­е­то. Стои ня­как…скром­но и ста­ро­мод­но. Ка­къв­то е и глав­ни­ят ге­рой.

Зри­те­лят е прив­ле­чен от дру­го – цял бу­кет звез­ди на род­но­то ки­но, ес­т­ра­да и поп­фолк. Ка­то се за­поч­не от То­дор Ко­лев (до­бър, как­то ви­на­ги) в глав­на­та ро­ля на мал­кия чо­век Крум Фе­ли­си­а­но, та се стиг­не до  ба­те Ни­ко­лай Ни­ко­ла­ев, Та­тя­на Ло­ло­ва, Ге­ор­ги Ма­ма­лев, Алек­сан­дър Мор­фов (ка­дем на Ни­чев), Еле­на Къ­не­ва, Ни­ко­лай Уру­мов, звез­да­та Ус­та­та и дру­ги. В пър­ва­та се­рия, как­то от­бе­ля­зах­ме, на То­дор Ко­лев пар­т­ни­ра и ло­веш­ки­ят ак­тьор Да­ни­ел Ра­шев.

Се­ри­а­лът е от че­ти­ри раз­лич­ни ис­то­рии, прос­ле­дя­ва­щи аб­сур­д­ни­те си­ту­а­ции, в ко­ито по­па­да ек­с­з­вез­да­та Фе­ли. Аб­сур­д­ни­те си­ту­а­ции от го­ди­ни­те на прехо­да са ре­ше­ни от сце­на­рис­та Юрий Да­чев в Чап­ли­нов ключ – ге­ро­ят мис­ли си­ту­а­ци­я­та в ро­зо­во, а тя се оказ­ва в чер­но. Уж оти­ва ка­то му­зи­кант за Ви­е­на (пър­ва­та се­рия, ко­я­то е най-доб­ра), но по­па­да на ули­ца­та ка­то про­сяк. Уж ще се сни­ма в глав­на ро­ля в гръц­ки филм, а се оказ­ва…пор­но.

То­дор Ко­лев оба­че ус­пя­ва да при­да­де ти­пич­ния тъ­жен ху­мор през съл­зи как­то на ге­роя си, та­ка и це­лия филм, кой­то е пъ­лен с пес­ни и ес­т­рад­ни но­ме­ра. Част от тях са ни до бол­ка поз­на­ти от ре­ал­на­та ка­ри­е­ра на учас­т­ни­ци­те, тук оба­че са тър­се­ни ка­то зна­ко­ви си­ту­а­ции за ед­на от­ми­на­ла епо­ха.  Но по­не­же ар­тис­ти­те ги из­пъл­ня­ват със ста­рия плам, ня­кои зри­те­ли ги въз­п­ри­е­мат ка­то вто­рич­ни – то­ест ста­ри­те но­ме­ра на нов глас.

Ре­жисьо­рът Иван Ни­чев („Бай Ганьо“, „След края на све­та“) оба­че е опи­тен майс­тор. Той не се на­пъ­ва да пра­ви шедьо­вър за мал­кия ек­ран, а по-ско­ро чрез за­ба­ва и смях се опит­ва да ни вър­не вку­са за мал­ко­то щас­тие – да имаш при­я­те­ли, да имаш  на­деж­да за по-доб­ро бъ­де­ще, да имаш ра­бо­та. Как­во по-го­ля­мо от то­ва?

Цве­тан С.

То­до­ров

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.