Ло­веш­ки­те ко­ми­но­чис­та­чи ня­мат ни­що об­що с при­каз­ки­те – ни­кой не ти­ча да ги до­кос­не за щас­тие. Пък и те не се раз­хож­дат с оца­па­ни от саж­ди чер­ни дре­хи и ци­лин­дър, за да им се рад­ват де­ца­та. Но все пак те но­сят ра­дост – осо­бе­но ако ус­пе­ят да ти от­пу­шат ко­ми­на. За­що­то обик­но­ве­но през най-сту­де­но­то вре­ме ти се за­пуш­ва и ко­ми­нът. Ко­ми­но­чис­та­чи­те ги от­к­ри­ва­ме в мал­ки­те обя­ви на вес­т­ни­ци­те. Тър­сим ги при не­щас­тие. Нап­ри­мер, апар­та­мен­тът ти та­ка се е опу­шил, все ед­но ня­кой е ло­вил ли­си­ци с дим­ки.

Ко­ми­но­чис­та­чът, на кой­то по­па­дам, е мла­до мом­че с ра­ни­ца. Вът­ре има ед­но бли­зо 30 мет­ро­во ал­пийс­ко въ­же, един те­жък то­пуз и ед­на ме­тал­на чет­ка. То­ва е – дру­го­то е же­ла­ние, уме­ние и си­ла.

От­каз­ва да му пи­ша ис­тин­с­ко­то име, за­то­ва ще го на­ри­чам Пе­тър. Че­рен Пе­тър е ис­тин­с­ко­то име на все­ки ко­ми­но­чис­тач.

Мно­го хо­ра ме тър­си­ха по вре­ме на го­ле­мия сняг, но как да се ка­ча на те­зи пок­ри­ви, мо­же да пад­на, раз­каз­ва Пе­тър. Се­га, ка­то се стоп­ли, е по-дру­го, обяс­ня­ва той, до­ка­то го во­дя към пок­ри­ва на се­де­ме­таж­ния жи­ли­щен блок.

Есен­та е точ­но­то вре­ме за чис­те­не на ко­ми­ни­те, то­га­ва все­ки се под­си­гу­ря­ва за зи­ма­та. Го­ля­ма­ част от Ло­веч днес се отоп­ля­ва с дър­ва. Край ко­фи­те за бок­лук има го­ле­ми куп­чи­ни от пе­пел – тъж­на и гроз­на кар­ти­на на ни­ще­та­та.

Има един го­лям на­чал­ник от Тро­ян, и той се топ­ли на дър­ва. Вся­ка есен ме взе­ма­ше от Ло­веч да му чис­тя къ­ща­та в Оре­шак. Ви­кам му – ше­фе, тряб­ва по-чес­то да ме ви­каш да чис­тя. За­що, пи­та ме той. За­що­то майс­то­ри­те са ти обър­ка­ли ко­ми­на – вмес­то го­ля­ма­та дуп­ка да е тук, те ти ос­та­вили ед­на мал­ка дуп­ка.

Тряб­ва­ше ко­ми­ни­те да се съ­бо­рят и от­но­во из­зи­дат. Не съм го виж­дал ско­ро, мо­же и да не е ве­че го­лям на­чал­ник, за­вър­шва Пе­тър.

Мла­де­жът е хо­дил да ра­бо­ти ка­то стро­и­тел из­вес­т­но вре­ме в Бел­гия. Още ме бо­ли гър­бът, ла­ко­ни­чен е той за опи­та си зад гра­ни­ца. Зим­но вре­ме Пе­тър е по ко­ми­ни­те, а лят­но вре­ме с дру­ги мом­че­та пра­вят изо­ла­ции на пок­ри­ви.

Це­ни­те у нас на та­зи ус­лу­га, ко­я­то от ек­зо­тич­на от­но­во се пре­вър­на в би­то­ва, ва­ри­ра спо­ред се­зо­на. През ля­то­то е по-ев­ти­но – в сто­ли­ца­та е 5 лв. на ли­не­ен ме­тър, през зи­ма­та ска­ча с лев на­го­ре. В Ло­веч оба­че е мал­ко по-ев­ти­но,  ме­тъ­рът е 4 ле­ва. За­дъл­жи­тел­но оба­че тряб­ва да се па­за­риш, или ком­би­ни­раш със съ­се­ди­те си. За­що­то един вход със се­дем ета­жа мо­же да стиг­не до 70 лв.

Сис­те­ма­та на ко­ми­ни­те е сло­жен ме­ха­ни­зъм (виж схе­ма­та). Все­ки оба­че тряб­ва да се за­поз­нае с нея, за да ня­ма из­не­на­ди. Тряб­ва да се вни­ма­ва и кой ко­мин на­къ­де вър­ви и къ­де се сли­ва с го­ле­мия. То­ва е и най-тай­но­то мяс­то в един съв­ре­ме­нен апар­та­мент. Спе­цо­ве­те оба­че  съ­вет­ват да не се крият цен­нос­ти в ко­ми­ни­те. Там оба­че е  лю­би­мо­то тай­но мяс­то на де­ца­та. Та­ка на­ре­че­на­та „ре­ви­зия“ с ме­тал­на ре­шет­ка ед­ва ли мо­же да слу­жи за дру­го, спо­ред де­ца­та, ос­вен за сейф. Но обик­но­ве­но в не­го има са­мо саж­ди. Все­ки жи­ли­щен блок е раз­ли­чен, тво­ят е един от най-труд­ни­те за чис­те­не, ка­те­го­ри­чен е Пе­тър, след ка­то е за­вър­шил ра­бо­та­та.  Ве­че на­ви­ва въ­же­то в ра­ни­ца­та, ко­га­то за­поч­на да ме под­ка­ня: Сла­гай и па­ли, ве­че ня­ма да връ­ща.. Га­ран­ти­рам!

За­па­лих, не връ­ща­ше…

 Цветан С. Тодоров