Оти­ва си 2007 г. – пър­ва­та го­ди­на от при­е­ма­не­то ни в Ев­ро­пейския съ­юз. За мно­зи­на бъл­га­ри то­ва бе­ше ед­на труд­на го­ди­на, свър­за­на глав­но с пос­къп­ва­не­то  на жи­во­та. Го­ди­на­та бе­ше труд­на и за НГ. Сред мес­тни­те вес­тни­ци има са­мо ед­но-е­динстве­но из­да­ние, ко­е­то от­бе­ля­за ви­ди­мо бла­го­денствие. Да­ли оба­че то­ва до­ве­де до  по-­ка­чес­тве­на жур­на­лис­ти­ка, е дос­та спор­но. Ос­та­на­лите из­да­ния пре­тър­пя­ха из­вес­тни тру­со­ве. Но не то­ва е най-важ­но­то.

Важ­но­то е, че въп­ре­ки заб­ра­на­та да се про­да­ва “На­ро­ден глас” на по­ло­ви­на­та сер­гии в Ло­веч, въп­ре­ки съ­деб­ни­те де­ла сре­щу на­ши жур­на­лис­ти, въп­ре­ки мно­жес­тво­то уда­ри в гръб, вес­тни­кът про­съ­щес­тву­ва. То­ва ста­на бла­го­да­ре­ние на мно­гоб­рой­ни­те и вер­ни на­ши чи­та­те­ли и рек­ла­мо­да­те­ли. За­що­то те ис­ка­ха, тър­се­ха и пред­по­чи­та­ха да про­че­тат раз­лич­на­та вер­сия за Ло­веч и об­лас­тта, а не са­мо ти­ра­жи­ра­на­та “ис­ти­на” от ано­ним­ния вес­тник „Ловеч прес“. За­то­ва бла­го­да­рим на всич­ки наши чи­та­те­ли, които отдавна са разбрали, че истината не е монопол на никого..

По­ли­ти­ци­те ни обе­ща­ват, че през 2008 г. ще усе­тим пол­за­та от вли­за­не­то в ЕС. Не им вяр­вай­те. Ще жи­ве­ем та­ка, как­то са­ми сме си пос­тла­ли. Та­ка че всич­ко е в на­ши ръ­це.

Цветан С. Тодоров, главен редактор на НГ