Адвокат Николай Бозев бе единственият юрист от многобройните участници в Административно дело № 237/2007 г. на Административен съд в Ловеч, който говори открито за евентулните манипулации на изборите в Ловеч. Затова НГ реши да му даде възможност по-подробно да изложи съмненията си по делото, чийто изход би трябвало да стане ясен днес. Адвокат Бозев се бе ангажирал с представянето на кандидат-кмета Георги Петров от БЗНС. Останалите юристи и участници в процеса още в хода по същество обявиха, че нямат претенции към изборните резултати, така, както ги е обявила Общинската избирателна комисия.
– Изясни ли се фактическата страна по това дело и вие като адвокат доволен ли сте?
– Заключението на вещите лица е ясно. Фактическата обстановка е изяснена. Но това е така, само защото законът повелява в избирателните протоколи да се отразяват само тези данни, които са необходими за обявяване на крайния резултат. По тях следваше да се извършва и проверката. В този смисъл казусът с решаването на изборния резултат е решен. Съдът може да постанови решение, с което да остави жалбите на страните без уважение, като неоснователни и недоказани.
– Но вие развихте и друга гледна точка.
– Но от гледна точка на истината нещата са други. Казах в пледоарията си, че сме длъжни да предоставим фактите на съда, а той да ни предостави правото. На съдът стана ясно, че има неща, на които нито законодателя, нито избирателната комисия, са обърнали внимание. Изборът трябва да е честен и да отрази вота на избирателите.
– Не е ли така?
– Технологията включва две части – явна, която не оспорваме, и една друга, чисто техническа, която би могла да доведе до манипулация. Вниманието ни е към втората част, “тъмната” част.
– Какво влиза там?
– Влизат отпечатването на бюлетините, предоставянето на секциите и връщането им обратно, за да се определи резултатът. На съдът не стана ясно колко бюлетини са разпределени на общинската комисия, колко са дадени на секциите, колко са употребени в самия изборен процес, колко са заделени за резерв. И накрая какъв резултат се е получил между употребените (не говоря за действителни и недействителни, а общо) и върнатите като неупотребени.
– В съда беше казано, че те са толкова, колкото са в чувалите…
– Да, така казаха, но не стана ясно колко е резервът, пипан ли е той. Ако е имало фалшификация, тя може да бъде извършена там – да не съвпада бройката на предоставените бюлетини с тези в чувалите и онези в архива.
– Има ли документи за тези неща?
– Съгласно чл. 25 ал. 1 т. 16 ЦИК утвърждава образците за бюлетините съвместно с МС и реда и условията за отпечатването им. Следва, че бюлетините се отпечават от спечелилата търга фирма и се предоставят на областната администрация за разпределение.
– Стана ли ясно от съдебното дирене коя е печатницата?
– Учуди ме, че съдът не пожела да разбере това – нито броя на бюлетините, нито как са предадени…
– Хипотезата ви е свързана с подмяна на бюлетините, така ли?
– Съдът не поиска да влезе в технологията на тази част и всичко може да се допусне.
– Какво прави след изборния ден една секционна комисия?
– Тя отваря урната, описва и отчита бюлетините.
– Но вие говорите, че в един момент мандалото клопва и бюлетините отиват на “тъмно”. Кога става това?
– Бюлетините отиват на “тъмно”, когато се предоставят изборните книжа заедно с чувалите с бюлетините. В избирателната комисия става първичното приемане. Приемат се и оставят на съхранение. И тука имаме едно безумие – съхранението се извършва от самата общинска администрация.
– Но това е по закон.
– Именно.
– Защо само в Ловеч са се престарали и без да го изисква законът, са имали две врати и два ключа в двама различни души?
– Фактът, че комисията е в сградата на общината е притеснителен. Охраната се осъществява от орган, който е пряко заинтересован от изборите. Напълно възможно е да имат резервни ключове за тези стаи. Да не говорим, че охраната е несъвършена…
– Тази охрана не е ли за външни хора?
– Именно, но не и за вътрешни хора, работещи в общината. Още – озадачен съм, че председателят на ОИК адвокат Валерия Генова не може да каже в съда, повтарям, не може да каже, колко бюлетини е получила от областната администрация…
– Поради закона ли е това?
– Да, той не є вменява задължение да знае. Те не следят това движение. А то е важно.
– А кой знае колко бюлетини са влезли?
– Знае ги печатницата, издала фактурата, знае ги съответният ръководител в областната администрация, който е предал с протокол бюлетините в ОИК. Но не и ОИК.
– Комисията не знае ли колко са в резерв?
– Тук е празнотата в закона. ОИК няма в задълженията си да отчете колко бюлетини са получени, колко са употребени и резерв, и дали се засичат. Защото ако се засичат – нямаме фалшификация. Но ако не – може и да имаме.
– В началната ви жалба до съда тези неща не бяха така описани. По-късно ли разбрахте за какво става дума? Съмненията ви бяха за подправени и невалидни бюлетини.
– Те се оказаха 21 недействителни бюлетини, отнесени като действителни, тоест, те са в минус. Ако правилно съм разбрал вещите лица, и то корекцията, която направиха в съдебното заседание. Не може да се отговори категорично, защо стана така. ОИК няма задължение да следи технологията на процеса. Никъде не можем да разберем възможно ли е доотпечатване на бюлетини и възможност за замяна. Теоретично да, но дали на практика е допустимо да стане. Питате за жалбата. Притиснати от сроковете, изготвяме бланкетна жалба, после я доразвиваме. Когато писахме жалбата за клиента, имахме само един протокол от изборите. Всичко друго стана по-късно. Конкретизацията става с допълнителна молба. Твърдя, че в огледа на копията на секциите имаше доста поправки, които са станали не по закон. Това са фрапантни нарушения, например, поправки само с един подпис. Това са формалните нарушения на закона, но технологията е по-важна. Имаме вход и изход, колко влизат, но не и колко излизат. Казват ни – колкото са в чувалите.
– Протоколите могат ли да се подменят?
– Това е трудно, защото има подписите на всички. Но могат да се подменят бройките гласове, които са отнесени. Например, в този протокол имаме 13 недействителни бюлетини, а действителни – 199. Ако се подмени тази цифра 13 и се вкарат действителните бюлетини за кандидата, а оттук се извадят 13, които се правят автоматично недействителни, ние увеличаваме гласовете на нашия човек с 13 действителни. И хвърляме бройка действителни бюлетини на определен кандидат и ги правим недействителни
– И това го прави един човек..
– Да, защото е сам с чувала. Нищо друго не се променя в останалата част. Това са предположенията ми.
– Изтъкнахте още несъответствия в съда.
– Има странно разминаване в изявените предпочитания на вота в различните партии. Предполага се, че като гласуваш за даден кмет, подкрепяш и листата на партията. Така е при всички останали партии, освен при БСП. При тях е друго. Минчо Казанджиев е имал 8524, а за общинската листа 5851.
– Политолозите биха говорили за “голяма ножица” между листа и кандидат-кмет и биха го обяснили.
– Излиза, че хората одобряват повече листата на БСП, отколкото водача.
– Защо представителите на “Новото време” и “Зелена България” толкова бързо свиха знамената в това дело и признаха резултатите?
– Беше допуснато едно елементарно мислене в обжалването на изборния процес, според мен. Всички мислехме, че нарушенията се извършват в секциите и доказателствата са в изборните чували. Не е така. Преди да влязат в ОИК чувалите са били манипулирани. Само проследявайки пътя на бюлетината, можем да се уверим, че няма нарушения. Но точно това съдът не допусна, въпреки искането ми за допълнителна задача на вещите лица.
– Не е ли в интерес на обществото съдът да изчисти и това съмнение?
– Слабостта не е в съда, или в секциите, а в закона. При отчитането на резултатите законът е със сериозни пропуски, които допускат намеса във вота.
– Кои хора работят в “тъмната” част на изборния процес?
– Можем само да гадаем, но и там има хора. Дали когато се пълни чувалът и в него се спускат неупотребени бюлетини, които се отнасят към действителните… Дали когато бюлетините се проверявят, или при съхранението се къса веригата. Защото в секция 005353 имаме корекция с един подпис. Там този човек е поел цялата отговорност, че е коригирал цифра в протокола. Но законът му забранява да извърши това сам. А той не само го прави, приема се този протокол и после даже се представя на съда в този вид. Това говори за недобросъвестност.
– Ще обжалвате ли?
– Категорично. Изложих вече мотивите си. Считам,че останаха открити въпроси. А така решението не може да бъде валидно, допустимо и правилно.
– Каква е обществената полза от това дело?
– В две насоки. Едната е, да се успокои обществеността, че имало допуснати изборни нарушения и изборите са манипулирани. В такъв случай по-добре след изборите бюлетините да се унищожават. Другата насока е, да се измени законът за изборите. Тук може да се използва добрата европейска практика в изборите.
Интервю на Цветан Тодоров
