Ко­га­то Угър­чин ста­не сто­ли­ца – то­ва е но­ва­та ловешка вер­сия на по­пу­ляр­ния от­каз “ко­га­то цъф­нат на­лъ­ми­те”. Лафът тръгна, след като писаха, че столицата ще се мести в малкото забутано градче.

Ня­ма ло­шо раз­ни там вес­т­ни­ци да ни про­бут­ват ро­зо­ви меч­ти на разни там про­фе­со­ри без работа. Но все пак тряб­ва да има мяр­ка. Или поне да се чуят и противни мнения.

Защото досега колко пъти копаем ту­не­ла под Бек­ле­ме­то? Всяка година. Не беше ли същата зона ви­со­ко­е­нер­гий­на, ко­я­то ще ни пре­вър­не в све­то­вен ку­рорт. Беше! Не е ли Ло­веч “сто­ли­ца на ро­ка”? Е, за Угърчин…

Осо­бе­но ме раз­с­мя но­ви­на­та, че за ча­со­ве це­на­та на зе­мя­та в Угър­чин ско­чи­ла. Ло­гич­но би било в Со­фия пък це­на­та на жи­ли­ща­та да се сру­ти, но не би. То ако столицата се премести, бате Бойко ще стане ли кмет на Угърчин?

Меч­ти… Те, как­то зна­ем, са без­п­лат­ни. То­га­ва за­що пък не – местим сто­ли­ца­та в Угър­чин!

Как би се смял бай Пе­тър Ба­лев­с­ки (първи секретар на ОК на БКП, родом оттам), ако чуе но­ви­на­та от оня свят…