Же­на от се­ло Леш­ни­ца се  ле­ку­ва с жи­вак, но не каз­ва как и в как­ви до­зи го пие. Пе­ша Ра­де­ва (74 г.) дой­де лич­но в ре­дак­ци­я­та за да раз­ка­же стран­на­та ис­то­рия.

Бях мно­го бол­на през 1977 г. То­га­ва в съ­ня ми се яви ед­на же­на и ми ка­за: То­ва пра­ви, оно­ва пра­ви… Та­ка раз­брах, че жи­ва­кът е ле­карство. За­поч­нах да се ле­ку­вам с не­го, но мно­го труд­нос­ти срещ­нах, до­ка­то раз­бе­ра как действа то­ва не­о­бяс­ни­мо ле­карство. Днес съм мно­го­ до­вол­на от­ не­го, за­що­то ожи­вях. Рад­вам се на мо­я­та ре­ши­тел­ност, де­то за­поч­нах да се­ ле­ку­вам с не­го. Пос­ле, след го­ди­ни се раз­бо­лях и от брон­хит, с кой­то и се­га труд­но се спра­вям. Жи­ва­кът ми по­ма­га. Но не каз­вам как ста­ва, ис­кам ня­кой да ми пла­ти, за­що­то пен­си­я­та ми е мал­ка…

Бе­леж­ка на ре­дак­ци­я­та: Пуб­ли­ку­ва­ме то­зи стра­нен раз­каз, но в съ­що­то вре­ме пре­дуп­реж­да­ме чи­та­те­ли­те, че жи­ва­кът е от­ро­вен. Днес офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на не го­во­ри за ле­чеб­на си­ла на жи­ва­ка. Ле­ля Пе­ша пък е ре­ши­ла да па­зи тай­на­та му. По­ве­че за жи­ва­ка ка­то от­ро­ва и ле­карство виж в книжното тяло на НГ.