Георги Ангелов бе гост на Народен глас

По­ръ­чах си Ос­кар от Хо­ли­вуд с над­пис “Ки­но­ман №1 на Бъл­га­рия” още пре­ди да знам, че злат­на­та ста­ту­ет­ка ще вле­зе във филм. То­ва раз­кри глав­ни­ят ге­рой на фил­ма “Е­дин ки­но­ман в на­ча­ло­то на ве­ка” (реж. Пе­тър Одад­жи­ев) Ге­ор­ги Ан­ге­лов, кой­то бе в Ло­веч по по­ка­на на в. “На­ро­ден глас”. Във втор­ник ве­чер той бе гост на при­я­те­ли­те на из­да­ни­е­то, ка­то бе про­жек­ти­ра­на наг­ра­де­на­та твор­ба. Как­то пи­сах­ме, на 2 но­ем­ври т. г. в Ню Йорк твор­ба­та бе наг­ра­де­на на фест на не­за­ви­си­ми­то ки­но в раз­дел за не­ан­гло­го­во­ря­щи фил­ми. “Сти­лен и емо­ци­о­нал­но си­лен раз­каз, на­си­тен с фин ху­мор и тъж­на действи­тел­ност. Един  филм, кой­то не би­ва да про­пус­ка­те” – то­ва e час­т от мо­ти­ви­ров­ка­та на жу­ри­то за при­съж­да­не на наг­ра­да­та.  

Ко­га­то на фи­на­ла бла­го­да­ря на най-близ­ки­те и скъ­пи за мен хо­ра ка­то Сте­фан Влас­ков, То­дор Ан­дрей­ков и Ра­дой Ра­лин, не зна­ех, че то­ва тол­ко­ва ще трог­не аме­ри­кан­ци­те, раз­каз­ва ге­ро­ят на до­ку­мен­тал­ния филм. Яв­но ос­вен иро­ни­я­та, в Ню Йорк са до­ло­ви­ли и из­вес­тна по­чит към тра­ди­ци­и­те на аме­ри­кан­ско­то ки­но, обяс­ня­ва си Жо­ро не­ве­ро­ят­ния ус­пех на бъл­гар­ска­та лен­та.

След наг­ра­да­та фил­мът е по­лу­чил мно­жес­тво по­ка­ни за дру­ги фес­ти­ва­ли по све­та.

“Е­дин ки­но­ман в на­ча­ло­то на ве­ка” ве­че е по­ка­зан три пъ­ти по БНТ, за пос­лед­но – два пъ­ти през у­и­кен­да.  В не­го Жо­ро сам раз­каз­ва стран­ния си жи­тейски път, ка­то в­ся­ка го­ди­на гле­да по бли­зо 1000 фил­ма в ки­на­та и по те­ле­ви­зи­я­та. Днес има но­во по­коле­ние ки­но­ма­ни, ко­и­то тег­лят фил­ми без­спир от Мре­жа­та, но аз пред­по­чи­там да ги гле­дам на го­лям ек­ран, ка­те­го­ри­чен е скром­ни­ят ге­рой. Не­го­ва­та ма­ния оба­че вне­зап­но го изстре­ля по све­тов­ни­те ек­ра­ни.