Спо­ред изяв­ле­ния на ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля Сер­гей Ста­ни­шев го­тов­нос­тта ни да ус­во­я­ва­ме Ев­ро­пейски­те фон­до­ве е меж­ду 12 и 16 %. Двой­но по-­мал­ка е тя спо­ред со­ци­о­ло­га Ру­мя­на Бъч­ва­ро­ва. Не е важ­но кол­ко е тя, а как се ус­во­я­ва, сла­га пръст в ра­на­та Иван Да­ви­дов от “Биз­нес Линкс”.  Да­ви­дов спо­де­ли ня­кои дан­ни и свои из­во­ди на се­ми­нар на Цен­тъ­ра за раз­ви­тие на ме­ди­и­те по проб­ле­ми­те на Ев­ро­фон­до­ве­те, про­ве­ден не­от­дав­на във Ве­ли­ко  Тър­но­во.

Ин­те­рес­но е имен­но как­во се крие зад циф­ри­те, а не прос­то фак­тът, че ЕС пре­дос­та­вя ми­ли­о­ни ев­ро за ус­во­я­ва­не.

Нап­ри­мер, мал­ци­на зна­ят, че кон­сул­тан­ти­те, ко­и­то по­ма­гат за из­го­вя­не на про­ек­ти­те, без ко­и­то не мо­же да се кан­ди­датства по раз­лич­ни­те прог­ра­ми, взе­мат по 2% ко­ми­си­он­на. В мо­мен­та, ко­га­то заб­ра­ни­ха на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли та­зи дей­ност, сек­на­ха и прог­ра­ми­те в ре­ди­ца сек­то­ри, счи­тат наб­лю­да­ва­щи сек­то­ра. За­що­то два про­цен­та от су­ма­та за един про­ект, нап­ри­мер, за 200 000 ев­ро, са 4 хи­ля­ди ев­ро.

Ка­къв е в най-об­щи ли­нии ме­ха­низ­мът на раз­лич­ни­те про­ек­ти? Ка­то се из­клю­чат ня­кои сфе­ри ка­то об­ра­зо­ва­ни­е­то, къ­дето суб­си­ди­ра­нето е 100 % оси­гу­ре­но от ЕС, всич­ки ос­та­на­ли сфе­ри се зад­виж­ват чрез съ­фи­нан­си­ра­не. То­ест, па­ри­те за да­де­на ра­бо­та се (де­лят в раз­лич­но съ­от­но­ше­ние спо­ред слу­чая) меж­ду на­шия бюд­жет и то­зи от ЕС. Важ­на осо­бе­нос­т е, че про­ек­тът тряб­ва да се ре­а­ли­зи­ра и да се от­че­те из­ця­ло с на­ши па­ри. Ко­га­то ра­бо­тата по не­го за­вър­ши, чак то­га­ва ЕС, и то ако ня­ма за­бе­леж­ки, да­ва своя дял от об­ща­та су­ма. Прос­то ня­ма мяс­то за ши­кал­ка­вене – ако не си свър­шил ра­бо­та­та как­то тряб­ва, всич­ко ос­та­ва за твоя смет­ка.

В ня­кои сфе­ри оба­че бя­ха нап­ра­ве­ни про­би­ви за аван­со­во фи­нан­си­ра­не до 25 % , но то­ва все още е из­клю­че­ние.

В то­зи мо­мент се на­ме­си­ха мес­тни­те бан­ки, ко­и­то оси­гу­ря­ват сре­щу лих­ва средства до ид­ва­не­то на ев­ро­па­ри­те. То­ва оба­че не от­ме­ня гор­но­то ус­ло­вие за одоб­ря­ва­не­то.

Членство­то на Бъл­га­рия в ЕС та­зи го­ди­на ще ни стру­ва 670 млн. ев­ро, ка­то в тях не се включ­ват мит­ни­чес­ки­те сбо­ро­ве. За­то­ва, че сме вън­шна гра­ни­ца на ЕС, ние по­лу­ча­ва­ме до­пъл­ни­тел­на суб­си­дия. Ако се из­чис­ли гор­на­та су­ма, все­ки ед­ин ден членство в ЕС ни стру­ва бли­зо 2 млн. ев­ро. Тъй ка­то всич­ки стра­те­гии са из­гра­де­ни до 2013 го­ди­на, чак след се­дем го­ди­ни ще мо­жем да тег­лим чер­та­та. То­га­ва спе­ци­а­лис­ти­те ще мо­гат яс­но да ка­жат – пе­че­лим или гу­бим от членство­то.

При съ­щес­тву­ва­ща­та се­га про­из­во­ди­тел­ност на тру­да у нас, ние ще нас­тиг­нем ев­ро­пейски­те дър­жа­ви чак след 50 го­ди­ни (меч­та­ни­те 75% от брут­ния вът­ре­шен про­дукт). За­то­ва цел­та е всич­ки ре­ги­о­ни да се стре­мят да дос­тиг­нат пър­во­то ни­во. Средства­та по та­зи цел са 214 млн. ев­ро. За­се­га от но­ви­те из­точ­ни чле­но­ве на ЕС са­мо Сло­ве­ния ка­то дър­жа­ва и Пра­га ка­то град вли­зат в меч­та­на­та гра­ни­ца от 75 %.

Как­ва е оба­че фи­нан­со­ва­та на­то­ва­ре­ност на от­дел­ния чо­век по те­зи фон­до­ве?

Из­чис­ле­но е, че един ев­ро­пе­ец да­ва по 19 ев­ро на го­ди­на, до­ка­то един бъл­га­рин да­ва 275 ев­ро го­диш­но. Ако срав­ним зап­ла­ти­те към по­ку­па­тел­на­та ни спо­соб­ност, ста­ва яс­на ис­тин­ска­та кар­ти­на. То­га­ва в аб­со­лют­на стой­ност те­жес­тта на бъл­га­ри­на ска­ча до 915 ев­ро. Та­ка че все­ки ра­бо­тещ бъл­га­рин ще тряб­ва да се на­то­ва­ри и с още за­ра­ди без­ра­бо­ти­ца­та.

Но кол­ко е бе­зработицата? Ако има­ме приб­ли­зи­тел­но 4 млн. ра­бо­те­щи бъл­га­ри, спо­ред ми­нис­тър Еми­лия Мас­ларо­ва, без­ра­бо­ти­ца­та днес е 7 про­цен­та. То­ва са 280 хи­ля­ди ду­ши. Те­зи хо­ра оба­че са са­мо ре­гис­три­ра­ни­те без­ра­бот­ни в бю­ра­та. В действи­тел­нос­т има по­не още тол­ко­ва не­ре­гис­три­ра­ни хо­ра, ко­и­то ни­къ­де не се во­дят на от­чет. На прак­ти­ка съ­що са без­ра­бот­ни. Сле­до­ва­тел­но ре­ал­на­та без­ра­бо­ти­ца у нас е към 15 %, счи­тат от “Биз­нес Линкс”.

Тряб­ва да се знае още, че от ЕС (по но­ми­нал­на стой­ност) ид­ват 5 пъ­ти по­ве­че средства от на­ши­те па­ри по раз­лич­ни­те про­ек­ти. За смет­ка на то­ва фи­нан­со­ва­та те­жест вър­ху от­дел­ния чо­век е по-­го­ля­ма – бли­зо пет пъ­ти.

Сле­до­ва­тел­но ме­ха­низ­ми­те на ЕС за фи­нан­си­ра­не на про­ек­ти во­ди до на­тиск вър­ху уве­ли­ча­ва­не на БВП, то­ест при­нуж­да­ва ни да има­ме по-­ви­со­ка про­из­во­ди­тел­ност. Са­мо та­ка жи­во­тът ни ста­ва по-­лек, с по-­мал­ка те­жест вър­ху от­дел­ния чо­век.

А­ко един биз­нес­мен мо­же да си поз­во­ли кре­дит от бан­ка, то­ва е по-­лес­ни­ят на­чин за раз­ви­тие, от­кол­ко­то да кан­ди­датства за про­ект на ЕС, счи­та Иван Да­ви­дов. ЕС оба­че се на­мес­тва в най-кри­зис­ни­те сфе­ри, той под­по­ма­га из­рав­ня­ва­не­то меж­ду от­дел­ни­те дър­жа­ви в един общ па­зар. За­то­ва ЕС ня­ма ни­що об­що с прак­ти­ка­та на со­ци­а­лиз­ма, как­то на ня­кои им се стру­ва. Прос­то ако не ра­бо­тим, всич­ко ще ни стру­ва по-скъ­по.                 (НГ)