– Каква е целта на тези протести?
– Целта е правителството да ни обърне внимание, а не да затваря очи за пореден път.
– Как така не ви обръща внимание?
– Имаше спекулация, че нашето предложение не било внесено в бюджетната комисия. Земеделският министър вика – внесено е, финансовият вика – не е. Мислят, че ние сами ще заработим тези пари, които искаме, понеже годината ще е добра. Пък и нашето външно салдо е водещо за българския баланс. Но ние искаме тези пари, направили сме необходимия компромис. Направили сме изчисления, можем да поискаме и 7,40 лв., но искаме 5 лв. Защото проявяваме разбиране, че държавата е в преход.
От друга страна правителството иска да похарчи в края на годината милиард и 200 млн. лв. чрез някакъв екшън-план?! Не го разбирам това.
– Какво казват министрите?
– Министърът на финансите не живее с проблемите на земеделието. Докато при тютюнопроизводителите нещата са регулирани със закон, така че няма място за спекулации. Тука има страх, че през 2007, -8 и -9 година не са заложени тези пари в краткосрочните планове на правителството. Не може европейският данъкоплатец да ни дава 400 млн. евро, а ние да не помислим как да усвоим тези пари чрез нашия бюджет.
– Решаваща ли е за нас тази първа година от влизането ни в ЕС?
– Естествено, че е решаваща. Има тънък момент. Предстоят ни структурните фондове. Когато знаем, че има да получаваме, по друг начин ще рискуваме, ще ползваме нови кредити и ще имаме други планове. А ако имаме по-малък бюджет, за кое по-напред?
– Ако няма резултат от протеста?
– Другата седмица (б. р. – тази седмица) чакаме второ четене на бюджета. Няма ли го нашето предложение, почваме стачни действия до победа. Тука няма партийни интереси, защото някои хора ще се опитат да ни упрекнат.
– Как ви посрещат хората на пътя?
– На пътя днес пътниците масово ни поздравяват, значи са с нас. Но медиите малко се отдръпнаха, в сравнение с лятото, когато пак протестирахме.
– Някои от протестиращите през лятото днес липсват…
– Една малка част липсват. Но недостигът на средства ги принуждава и днес да работят. Опитват се да сеят, но машинният им парк е на ниво 57-ма година.
Но ние сме експортно ориентирани и можем да донесем достатъчно пари на държавата.
Ще има стачки, блокади на столицата. В края на краищата, говорим за смешни пари за държавата – 150 млн. лв. Да не говорим, че сме спестили 50 млн. за хидромелиорация.
– Къде е грижата на държавата в земеделието?
– Как къде? Държавата става мащеха за нас. Знаете ли, че у нас масово навлизат западни компании, наемат земя, защото имат финансови ресурси. Ние ставаме чужди, защото идват испански, португалски, гръцки, турски фирми. Нима една държава не се държи на своя национален бизнес. Но глупаво звучи, когато веднъж правителството е заявило, че земеделието е приоритет, а после няма и помен от помощ.
Интервю на Цветан Тодоров
