Събитията през изминалите дни като лятна светкавица осветиха част от тъмната страна на българската политика. Като тъмни сенки изплуваха образите на президента Първанов и лидерите на БСП. Беше извършено показно покушение (поредно у нас) срещу президентския съветник Манол Велев, едър бизнесмен и спонсор на предизборните кампании на БСП.
Паралелно с това продължи с пълна сила скандалът със служителя от НСО Николай Марков, който обвини своите началници в събирането на нерегламентирана информация за наши и чужди политици, отново в полза на президента. Като капак на всичко Комисията по досиетата обяви, че 20 души от съветниците на Георги Първанов, са били сътрудници на Държавна сигурност. И всичко това на фона на стачките на миньори и лекари, на набиращите скорост инфлация и скок на цените, съсипващи българските граждани.
Гафовете и скандалите при управляващите са вече толкова много, че е трудно да се изброят. Но те ясно вещаят дестабилизация, придружена с кризисна ситуация.
За опитните наблюдатели не е тайна, че управляващите се намират в много тежка ситуация, от която трудно ще излязат без политическа загуба и доизкарване на целия мандат. За това говори и спадащият рейтинг на БСП. За някои този извод може да се стори пресилен, но само след месец-два ще се усети верността му.
Прави впечатление, че в тази ситуация БСП е оставена сама. Другите двама партньори в тристранната коалиция ДПС и НДСВ направо се скриха. Изоставена, БСП е принудена да извършва резервни маньоври, за да закърпи положението. Очертаващото се неизпълнение на бюджета (имам предвид по-големи приходи), придружен със социален натиск, БСП се опитва да овладее с контролирана инфлация. Очертава се тя да е два пъти повече от планираната. Това поставя в невъзможност да се изпълнят и бюджетните разходи, което ще е за сметка на капиталовите разходи. От своя страна ще спре развитието на публичния сектор и условията за продължаване на реформите.
На второ място е несправянето с приемане на законодателните инициативи и реформи в преговорния процес с Европейския съюз. Това ще намери място в септемврийския доклад на ЕС, които може да доведе до реални санкции. Те вече се изразяват в спирането на средства от европейските фондове. Това ще бъде поредният гаф на управляващите, породен от политическия им инат и неспособност да решават острите проблеми на страната.
Кризисният план на БСП е есенен ремонт на кабинета Станишев. Този ремонт ще е изключително труден. Още с кризата Вальо Топлото – Р. Овч. – Румен Петков от началото на годината, стана ясно, че клановете в столетницата водят яростна битка. Преразпределението на секторите на властта, свързани с едрия червен капитал, навярно ще вземат още жертви. Това ще потвърди, че престъпният бизнес е пряко свързан с управляващите, но те не искат да се справят с проблема. И тук е моментът да отбележа, че никак не е случаен фактът, че на 21 юли се учреди “Идейно обединение на левите социалисти” в БСП. Както вече бе писано, за лидер на това движение е спряган ловешкият депутат Янаки Стоилов, подкрепен от Донка Михайлова.
Явно и двамата осъзнават значението на една такава стъпка. Това е едно вътрешно преструктуриране на БСП, като продължение на последния им конгрес. То ще доведе до премерване на вътрешнопартийните сили, изходът от което е трудно предвидим.
Дали процесът е самоосъзнаване, или е овладяване на вътрешния ресурс, така необходим на Станишев, за да се справи с прекомерните претенции на коалиционните си партньори? Но той минава през наложителна смяна политиката на правителството както по отношение на спрелите реформи, така и спрямо повишаването на доходите на населението. Необходими са нови мерки и кризисна програма, свързани с цялата държавна машина. Най-вече в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Процесът няма как да отмине и местната политика, която е отражение на националната. Ето го новото предизвикателство за местните избори наесен. Ако погледнем ситуацията в Ловешка община, ще видим едно самодоволство от приключващия мандат. Това личи от отчетните документи и поведението на кметската администрация. Безпристрастният анализ обаче вижда както липсата на идеи и капацитет, така и на по-мащабно мислене. Що за задоволство, че втори мандат не може да се завърши градското сметище?! Що за “успех”, че не започва същинското изграждане на пречиствателен колектор? А че три години са недостатъчни за асфалтирането на 14 улици? Не закъсняха ли драматично изграждането на уличното осветление и приемането на кадастрална карта? Нямаме все още концепция за изграждане на индустриален парк и ново жилищно строителство. Да не говорим за необходимите инфраструктурни условия за бърз напредък.
В предстоящите събития ярко ще проличи различието между депутатите на БСП от Ловеч и местната партийна структура. Макар то да не се коментира по страниците на ловешките медии, но нито веднъж не бе изказано мнение по идеята на двамата депутати от местните лидери на БСП – нито в подкрепа, нито като разграничаване. Това говори за непрозрачност на процесите. Там най-малкото има едно скрито несъгласие. Разривът обаче блокира енергията и положителното партийно мислене в БСП, което за Ловеч не е без значение към този момент.
Иван
Арабаджиев,
общински съветник от СДС
