Ма­ги­я­та на пе­ви­ца­та Ли­ли Ива­но­ва още дейс­т­ва – до­ка­за го пре­пъл­не­на­та до кра­ен пре­дел за­ла на Ло­веш­кия те­а­тър във втор­ник ве­чер. При­ма­та на бъл­гар­с­ка­та ес­т­ра­да из­не­се дву­ча­сов кон­церт въп­ре­ки же­га­та – вен­ти­ла­тор я раз­х­лаж­да­ше, а ко­са­та й бе вдиг­на­та в стран­но ку­ку­ри­гу, как­то са­ма­та тя се по­ше­гу­ва със се­бе си. Въп­ре­ки го­ди­ни­те си, тя из­г­леж­да­ше дос­та сек­си в чер­на при­леп­на­ла рок­ля. Макар билетите да са рекордно скъпи за Ловеч – 10 -12 лв., мнозина не успяха да се снабдят с тях. Мултимедия пък показваше клипове на певицата.

Всич­ко оба­че ос­та­ва на за­ден план, щом Ли­ли из­ви­си глас – ве­ли­ко­ле­пен ин­с­т­ру­мент, не­пом­рък­ващ през го­ди­ни­те. Це­ли­ят кон­церт бе ед­но зав­ла­дя­ва­що ду­е­н­де – апо­те­оз на чо­веш­ка­та лю­бов, меч­та, на­деж­да. То­ва е ед­на дву­ча­со­ва пе­сен за ду­ша­та, та­ка, как­то са­мо Ли­ли умее да я из­пее – с неж­ност, за­ду­шев­на бол­ка и из­с­т­ра­да­на мъд­рост.

След ка­то из­пъл­ни ед­на ду­зи­на но­ви пес­ни, пог­леж­дай­ки в тек­с­то­ве­те им, тя плав­но се вър­на към хи­то­ве ка­то “Ха­зарт”, “Тан­го”, “Вет­ро­ве”, “Де­те­ли­ни” и “Ка­ми­но”. Не­о­чак­ва­но за­вър­ши кон­цер­та си със ста­ра­та пе­сен от 60-те го­ди­ни “Без ра­дио не мо­га”. Всъщ­ност точ­но та­ка не­о­чак­ва­но тя се по­я­ви и то­га­ва в род­на­та му­зи­ка – ка­то ис­тин­с­ки дар Бо­жи.

Цветан Тодоров