След пос­ти­га­не­то на най-зна­чи­ма­та об­що­на­ци­о­нал­на цел за Бъл­га­рия за вре­ме­то от 1989 г. на­сам – членство­то в ЕС, бъл­га­ри­те на­пъл­но ос­но­ва­тел­но очак­ват по­доб­ря­ва­не на жиз­не­ния си стан­дарт. На­пос­ле­дък об­щес­тве­но­то не­тър­пе­ние на­ми­ра из­раз в нап­ре­же­ние, про­тес­ти, стач­ки. На про­ве­де­но­то на 3 юни т.г. за­се­да­ние на 46-я Кон­грес на БСП бя­ха фор­му­ли­ра­ни че­ти­ри при­о­ри­те­та пред пар­ти­я­та, пър­ви­ят от ко­и­то е уве­ли­ча­ва­не­то на до­хо­ди­те на бъл­га­ри­те. Раз­лич­нос­тта в мне­ния на со­ци­а­лис­ти­те с изос­тре­на со­ци­ал­на чувстви­тел­нос­т и на те­зи с по-­цен­трис­тка ори­ен­та­ция е ге­не­ра­тор на идеи, ко­и­то са  от пол­за как­то за БСП, та­ка и за ця­ло­то об­щес­тво. Стран­но е, че 18 го­ди­ни след про­ме­ни­те все още има хо­ра, ко­и­то труд­но при­е­мат раз­лич­ни­те мне­ния   ка­то дви­га­тел на раз­ви­тие.

Ка­то на­ро­ден пред­ста­ви­тел от Ло­веш­ки из­би­ра­те­лен район, пря­ко ан­га­жи­ран с проб­ле­ми­те на со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка, счи­там, че по­ли­ти­ка­та по до­хо­ди­те мо­же да бъ­де зна­чи­тел­но по­доб­ре­на, ма­кар и не тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то хо­ра­та очак­ват.

В пър­ва­та го­ди­на от членство­то в ЕС пер­спек­ти­ви­те за по­ви­ша­ва­не­то на до­хо­ди­те и раз­ви­тието на со­ци­ал­на­та сфе­ра са под­ло­же­ни на раз­лич­ни про­ти­во­действа­щи си мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки фак­то­ри. От ед­на стра­на е на­ли­це мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка и фи­нан­со­ва ста­бил­нос­т и ди­на­мич­но раз­ви­ва­щи се от­дел­ни сек­то­ри на ико­но­ми­ка­та. Тем­път на на­рас­тва­не на БВП /над 6% от БВП/ в пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни е един от най-ви­со­ки­те сред стра­ни­те- член­ки на ЕС. На­ли­це е чувстви­те­лен бюд­же­тен из­ли­шък.

От дру­га стра­на, съ­щес­тву­ва  ви­сок  де­фи­цит по те­ку­ща­та смет­ка – за 2006 г. от 16%, а спо­ред всич­ки прог­но­зи през 2007 г. – по­ве­че.  Де­фи­ци­тът  е ре­ал­на преч­ка за на­рас­тва­не­то на до­хо­ди­те и на средства­та за со­ци­ал­на по­ли­ти­ка, здра­ве­о­паз­ва­не и об­ра­зо­ва­ние при се­гаш­на­та струк­ту­ра на бюд­же­та.

 В уп­рав­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция има еди­но­мис­лие по от­но­ше­ние на ба­лан­са за раз­пре­де­ля­не на 40% от БВП. То­ва оз­на­ча­ва, че е не­об­хо­ди­ма но­ва струк­ту­ра на бюд­же­та с при­о­ри­тет на со­ци­ал­ни­те раз­хо­ди за смет­ка на на­ма­ля­ва­не на раз­хо­ди­те от дру­ги бюд­жет­ни сис­те­ми – нап­ри­мер от­бра­на­та.

Бъл­га­рия е на пос­лед­но мяс­то в ЕС по ефек­тив­ност на пуб­лич­ни­те фи­нан­си – то­ва оз­на­ча­ва, че сре­щу все­ки лев, кой­то да­нъ­коп­лат­ци­те вна­сят в бюд­же­та, по­лу­ча­ват най-нис­ко­е­фек­тив­на об­щес­тве­на ус­лу­га в Ев­ро­па.

Фак­т е, че Бъл­га­рия е стра­на­та с най-нис­ки до­хо­ди в ЕС. До­хо­ди­те ве­че го­ди­ни на­ред са най-нис­ки ка­то про­цен­т от БВП, ка­то зап­ла­ти­те са с око­ло 10% по-­ни­сък от­но­си­те­лен дял от стра­ни­те с раз­ви­та па­зар­на ико­но­ми­ка.  Днес пен­си­и­те за­мес­тват 42% от до­хо­ди­те от тру­до­ва дей­ност, ка­то в стра­ни­те-член­ки  ко­е­фи­ци­ен­тът на за­мес­тва­не е сред­но 60%. Еже­год­но­то ин­дек­си­ра­не на пен­си­и­те во­ди в дъл­гос­ро­чен план по-ско­ро до за­паз­ва­не, от­кол­ко­то до пре­о­до­ля­ва­не на то­ва раз­ли­чие.

През 18-те го­ди­ни на пре­хо­да ни­то ед­но пра­ви­телство не от­го­во­ри на об­щес­тве­но­то очак­ва­не за ус­ко­рен до­гон­ващ ръст на до­хо­ди­те, кой­то да во­ди до на­ма­ля­ва­не на раз­ли­чи­я­та със стра­ни­те-член­ки. Днес най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­телство пред уп­рав­ле­ни­е­то е как да пре­вър­нем доб­ри­те ико­но­ми­чес­ки ре­зул­та­ти в по-­ви­со­ки до­хо­ди и ефек­тив­на со­ци­ал­на по­ли­ти­ка, без да из­ла­га­ме на риск фи­нан­со­ва­та ста­бил­ност. БСП е на­то­ва­ре­на с об­щес­тве­но­то очак­ва­не да от­го­во­ри точ­но на то­зи въп­рос.

  Тен­ден­ци­я­та по­ви­ша­ва­не­то на до­хо­ди­те да бъ­де в раз­мер ра­вен на ръс­та плюс ин­фла­ци­я­та об­ри­ча Бъл­га­рия да про­дъл­жи да бъ­де стра­на­та с най-нис­ки до­хо­ди в ЕС в дъл­гос­ро­чен план.

 В то­зи сми­съл пред уп­рав­ле­ни­е­то на стра­на­та сто­ят за раз­ре­ша­ва­не ня­кол­ко важ­ни пре­диз­ви­ка­телства.

 Бъл­га­рия се нуж­дае от трай­на тен­ден­ция на по­ви­ша­ва­не  на до­хо­ди­те в пуб­лич­ния сек­тор в раз­мер, над­ви­ша­ващ ръс­та на брут­ния вът­ре­шен про­дукт /БВП/ плюс раз­ме­ра на ин­фла­ци­я­та и пос­ти­га­не на рас­теж на до­хо­ди­те, по-­ви­сок от но­ми­нал­ния рас­теж на БВП.

Не­об­хо­ди­ма е но­ва струк­ту­ра на бюд­жет 2008, ко­я­то да обез­пе­ча­ва  при­о­ри­тет­ност на об­ра­зо­ва­ни­е­то, здра­ве­о­паз­ва­не­то и со­ци­ал­ната по­ли­ти­ка.  Нуж­но е спра­вед­ли­во осъв­ре­ме­ня­ва­не на пен­си­и­те, ко­е­то да за­сег­не всич­ки хо­ра в нет­ру­дос­по­соб­на въз­раст, по­нес­ли нес­пра­вед­ли­вос­ти в до­хо­ди­те си от та­ка на­ре­че­но­то “ос­та­ря­ва­не” на пен­си­и­те.  Тряб­ва да бъ­де по­ви­ше­на ефек­тив­нос­тта на пуб­лич­ни­те раз­хо­ди, ка­то бъ­дат ре­фор­ми­ра­ни це­ли бюд­жет­ни сек­то­ри – най-ве­че здра­ве­о­паз­ва­не, об­ра­зо­ва­ние и на­у­ка. Не­за­бав­но тряб­ва да бъ­де при­е­та  стра­те­гия за ре­фор­ми в здра­ве­о­паз­ва­не­то. По от­но­ше­ние на час­тния сек­тор тряб­ва да бъ­дат пла­ни­ра­ни пре­фе­рен­ции за раз­ви­ти­е­то на биз­не­са, в то­ва чис­ло и 3% на­ма­ля­ва­не на оси­гу­ри­тел­на­та те­жест, ко­и­то да бъ­дат под ус­ло­вия, свър­за­ни с  ин­вес­ти­ции в чо­веш­ки­те ре­сур­си  и на­рас­тва­не на до­хо­ди­те на  за­е­ти­те.

 Не мо­же да бъ­де под­ла­га­на на съм­не­ние по­зи­ци­я­та на пра­ви­телство­то, че на­рас­тва­не­то на раз­хо­ди­те в бюд­же­та, без адек­ват­но на­рас­тва­не на при­хо­ди­те, е опас­но. За­ед­но с гру­па де­пу­та­ти от Ко­а­ли­ция за Бъл­га­рия раз­ра­бо­тих­ме ана­лиз за ре­зер­ви­те, по от­но­ше­ние на не­съб­ра­ни­те при­хо­ди от при­ход­ни­те аген­ции. Пос­лед­ва сре­ща на  пре­ми­е­ра с НАП, Аген­ция “Мит­ни­ци” и Аген­ци­я­та за дър­жав­ни взе­ма­ния  и на­тиск за  по­ви­ша­ва­не на съ­би­ра­е­мос­тта   с 20-30% до края на го­ди­на­та. Биз­не­сът тряб­ва да бъ­де под­кре­пен да из­на­ся – са­мо кон­крет­ни мер­ки мо­гат да до­ве­дат до по­доб­ря­ва­не на тър­гов­ско­то сал­до. Нуж­ни са кон­крет­ни действия и строг кон­трол вър­ху си­ва­та ико­но­ми­ка и ог­ра­ни­ча­ва­не на пла­ща­не­то на ра­бот­ни зап­ла­ти “на чер­но”. То­ва мо­же да ста­не чрез ряз­ко уве­ли­ча­ва­не на сан­кци­и­те, как­то за не­доб­ро­съ­вес­тни­те ра­бо­то­да­те­ли, та­ка и за ра­бо­те­щи­те. Ста­ва ду­ма за ми­ли­ар­ди, ко­и­то не са­мо че не вли­зат в бюд­же­та, но и ге­не­ри­рат без­за­ко­ния.

От 1.01.2008 г. тряб­ва да бъ­дат по­ви­ше­ни ми­ни­мал­ни­те оси­гу­ри­тел­ни пра­го­ве, ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та и мак­си­мал­ният оси­гу­ри­те­лен до­ход. При­ем­лив под­ход е ди­фе­рен­ци­ра­не­то на ми­ни­мал­ни­те пра­го­ве по гру­пи об­щи­ни, в съ­от­ветствие с ни­вото на сред­на­та ра­бот­на зап­ла­та.

Нуж­но е ре­ал­но прог­рам­но бюд­же­ти­ра­не в со­ци­ал­на­та сфе­ра. Важ­но е да за­поч­не ефек­ти­вен мо­ни­то­ринг на со­ци­ал­ни­те раз­хо­ди и про­мя­на­та на те­зи от тях, ко­и­то не  во­дят до дос­та­тъч­но по­доб­ря­ва­не на по­ло­же­ни­е­то на це­ле­ви­те гру­пи, за ко­и­то са пред­наз­на­че­ни. Граж­да­ни­те нас­то­я­ват за пла­ща­не с па­ри по прог­ра­ми­те за енер­гий­но под­по­ма­га­не и осо­бе­но при снаб­дя­ва­не­то на со­ци­ал­но сла­би­те с въг­ли­ща и дър­ва, за оцен­ка на ефек­тив­нос­тта на прог­ра­ми­те “От со­ци­ал­ни по­мо­щи съм за­е­тост”, за ана­лиз на раз­хо­ди­те и пол­зи­те при раз­кри­ва­не­то на но­ви со­ци­ал­ни ус­лу­ги в об­щнос­тта. В ин­те­рес на хо­ра­та с нис­ки до­хо­ди е про­мя­на­та на съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду пре­ки и кос­ве­ни да­нъ­ци. 

Все още раз­по­ла­га­ме с вре­ме по от­но­ше­ние на бюд­жет 2008. Нуж­но е сво­ев­ре­мен­но да за­поч­не пуб­ли­чен ди­а­лог в уп­рав­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция, със со­ци­ал­ни­те партньо­­ри и струк­ту­ри­те на граж­дан­ско­то об­щес­тво, за да бъ­дат взе­ти гра­див­ни ре­ше­ния на то­зи етап от бюд­жет­на­та про­це­ду­ра, кой­то все още поз­во­ля­ва ко­рек­ции в мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та рам­ка.

 

Дон­ка Ми­хай­ло­ва, на­ро­ден пред­ста­ви­тел

от Ко­а­ли­ция за Бъл­га­ри