Ак­тьо­рът от Ло­веш­кия дра­ма­ти­чен те­а­тър Лен­ко Гур­ков днес, 16 юли, ле­ти за Ка­на­да на час­т­но по­се­ще­ние. В дни­те пре­ди лят­на­та си ва­кан­ция той спо­де­ли пред НГ ня­кои свои наб­лю­де­ния. Лен­ко Гур­ков е сред най-изя­ве­ни­те ак­тьо­ри на ло­веш­ка сце­на. Трай­но свър­з­ва твор­чес­кия си път с мес­т­ния те­а­тър от 1986 г. на­сам. В пе­ри­о­да 2002 – 2006 г. е ди­рек­тор на ин­с­ти­ту­ци­я­та. След кон­курс ми­на­ла­та го­ди­на бе сме­нен от мла­дия Ва­сил Ва­си­лев.

Лен­ко Гур­ков е но­си­тел на наг­ра­да­та „Ло­веш­ки меч“, учас­т­ва в най-на­шу­ме­ли­те пос­та­нов­ки ка­то „На ху­ба­вия син Ду­нав“ на Би­на Ха­ра­лам­пи­е­ва и „Плейбоят от джендема“ на Николай Поляков. Сни­ма се е в бъл­гар­с­ки фил­ми ка­то „Пат­ри­ар­хат“. Пред­се­да­тел на Клу­ба на дей­ци­те на кул­ту­ра­та в Ло­веч.

– Ка­къв е по­во­дът за то­ва пъ­ту­ва­не през оке­а­на?

– Та­зи го­ди­на в жи­во­та ми се слу­чи­ха две мно­го важ­ни не­ща. Ед­но­то е ра­дос­т­но – ста­нах дя­до. Имам внук от мал­ка­та си дъ­ще­ря, ко­ято от го­ди­ни жи­вее в Кал­га­ри, Ка­на­да. Та при­чи­на­та е, за­що­то ис­ка­ме със съп­ру­га­та ми през ва­кан­ци­я­та да си ви­дим вну­ка. Ми­на­ла­та го­ди­на съ­що бях­ме там на гос­ти, но се­га с не­тър­пе­ние очак­вам да ви­дя мом­че­то. Вто­ро­то важ­но съ­би­тие е мно­го тъж­но – точ­но пре­ди сед­ми­ца за­гу­бих май­ка си. Но, то­ва е жи­во­тът… един сън. Раж­да се чо­век, друг си оти­ва….

– Ка­къв свят е за теб да­леч­на Ка­на­да?

– Ка­на­да е ед­на уре­де­на дър­жа­ва с гри­жа за чо­ве­ка. То­ва, ко­е­то пре­ди го­ди­ни ни го обе­ща­ва­ха щед­ро, но ни из­лъ­га­ха, там от­дав­на е ре­а­ли­зи­ра­но. Имат чу­дес­на и за­па­зе­на при­ро­да, нап­ра­ви­ли са без­б­рой мес­та и къ­то­ве, къ­де­то мо­жеш да по­чи­ваш, да се чув­с­т­ваш уют­но. За доб­ро или ло­шо, днес ед­ва ли има бъл­гар­с­ко се­мейс­т­во, ко­е­то да ня­ма свои род­ни­ни зад гра­ни­ца. Та­ка че то­ва пъ­ту­ва­не не е не­що из­к­лю­чи­тел­но за съв­ре­мен­ния бъл­га­рин.

– Мо­же би пък има не­що из­к­лю­чи­тел­но пок­рай ра­бо­та­та ти в те­а­тъ­ра? За­що­то чу­вам лю­бо­пит­ни не­ща. Има ли нап­ре­же­ние там? За­що сте пра­ви­ли съб­ра­ние? Как­во ста­ва всъщ­ност, за­що­то офи­ци­ал­на ин­фор­ма­ция ня­ма?

– Ис­кам да ка­жа, че от­пус­ки­те при ар­тис­ти­те са за то­ва, за да мо­гат те да се раз­то­ва­рят от проб­ле­ми­те си в те­а­тъ­ра. При нас те съ­щес­тву­ват по съ­щия на­чин, как­то нав­ся­къ­де дру­га­де. Ня­мам же­ла­ние да спо­де­лям под­роб­нос­ти от кух­ня­та. Но как­то и ти зна­еш, на­ис­ти­на имах­ме дра­ма­тич­но съб­ра­ние в те­а­тъ­ра. Спо­де­лих­ме проб­ле­ми­те по­меж­ду си, в при­със­т­ви­е­то на зам.-ми­нис­тъ­ра на кул­ту­ра­та Иван То­ка­джи­ев и ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за те­а­тър Кра­си­ми­ра Фи­ли­по­ва. То­ва ста­на още през юни. По-къс­но аз и ко­ле­ги бях­ме при­е­ти от ми­нис­търа на кул­ту­ра­та Сте­фан Да­на­и­лов, пак по съ­щия кръг от въп­ро­си. На­дя­вам се, че сме пра­вил­но раз­б­ра­ни от те­зи хо­ра и ще бъ­де взе­то най-доб­ро­то ре­ше­ние за те­а­тъ­ра. Впро­чем на­ши­ят Съ­юз на ар­тис­ти­те в Бъл­га­рия на сво­е­то от­чет­но-из­бор­но съб­ра­ние съ­що се за­поз­на с проб­ле­ми­те в ло­веш­кия те­а­тър. Там гла­су­ва­ха еди­но­душ­но, че под­к­ре­пят и спо­де­лят на­ша­та по­зи­ция.

– Но от как­во ес­тес­т­во са те­зи ва­ши проб­ле­ми?

– Ня­ма сми­съл да за­поз­на­ва­ме ши­ро­ка­та аудитория на НГ с тях. Ви­на­ги съм спо­де­лял въз­г­ле­да, и то най-ве­че когато бях ди­рек­тор на те­а­тъ­ра, че не би­ва да се пра­ви те­а­тър от те­а­тъ­ра. Бих ис­кал да пра­вя из­кус­т­во на сце­на­та, а не по стра­ни­ци­те на вес­т­ни­ци­те.

– Но ко­га­то об­щес­т­ве­ност­та не е за­поз­на­та с проб­ле­ми­те ви, ня­ма и как да ви под­к­ре­пи. Не слу­чай­но всич­ки упо­ри­то мъл­чат и се пра­вят, че в те­а­тъ­ра всич­ко е спо­кой­но.

– Не мо­га да не спо­де­ля един факт. От 1 юли вле­зе 10 % уве­ли­че­ние на зап­ла­ти­те в бю­джет­на­та сфе­ра. Но дос­та ак­тьо­ри и слу­жи­те­ли при нас, меж­ду ко­и­то съм и аз, по­лу­чих­ме ну­лев про­цент уве­ли­че­ние. Иг­рая в три пи­е­си от ре­пер­то­а­ра и ре­пе­ти­рам в чет­вър­та. Счи­там, че то­зи под­ход е нес­п­ра­вед­лив.

– Зна­чи ли то­ва, че проб­ле­ми­те ид­ват от но­во­то ръ­ко­вод­с­т­во на те­а­тъ­ра, ко­е­то дой­де с подк­ре­па­та на кме­та?

– Сам тъл­ку­вай фак­ти­те. Но тук не ста­ва прос­то ду­ма за па­ри, а за по­газ­ва­не на прин­ци­пи.

– Пра­ви впе­чат­ле­ние, че дой­до­ха мно­го мла­ди ак­тьо­ри пок­рай пос­лед­ни­те пре­ми­е­ри. Да не би при вас, ут­вър­де­ни­те име­на, да има страх, че ще ви из­мес­тят?

– При­вет­с­т­вам мла­ди­те в те­а­тъ­ра. Са­ми­ят аз ка­то ди­рек­тор прив­ля­кох Цвят­ко Сто­и­лов, Ра­ли­ца Ко­ва­че­ва, Рай­на Сто­я­но­ва, Алек­сан­д­ра Ане­ва и ре­жисьор­ки­те Ми­ле­на Ане­ва и Ли­ли Бай­ло­ва. Гос­ту­ва­ха На­дя Ко­нак­чи­е­ва и Кой­на Ру­се­ва. Въз­с­та­но­вих­ме Прег­ле­да на мла­да­та ре­жи­су­ра. Въ­об­ще не в то­ва е въп­ро­сът. На сце­на­та има мяс­то за все­ки. Не мо­га да им взе­ма ро­ли­те, ни­то те мо­и­те. Ло­веш­ки­ят те­а­тър през го­ди­ни­те е за­во­ю­вал дос­та ус­пе­хи, съз­дал е един мо­дел на вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду по­ко­ле­ни­я­та, кой­то е мно­го це­нен. Тряб­ва да го па­зим.

– Ко­га се връ­щаш от Ка­на­да и как­во ти пред­с­тои?

– При­би­рам се в края на ав­густ и про­дъл­жа­вам ре­пе­ти­ци­и­те в ко­ме­ди­я­та „Па­ни­ка в хо­те­ла“ под ре­жи­су­ра­та на Вельо Го­ра­нов. Пре­ми­е­ра­та се очак­ва към 20 сеп­тем­в­ри. На­дя­вам се зри­те­ли­те да се за­бав­ля­ват, да ос­та­нат удов­лет­во­ре­ни от сре­ща­та с лю­би­мия си те­а­тър.

Ин­тер­вю на Цве­тан То­до­ров