Ловешки топ-следовател е сред имената на 15 магистрати, членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които бяха оповестени днес, четвъртък, от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Това е шефът на Следствената служба в Ловеч Атанас Нешков. Той попада в най-разпространения вид на “щатен служител” – такива са десет. Има един “съдържател на явочна квартира”, а четирима са “агенти”. Пълният текст на решението на комисията може да се види на страницата на Народното събрание.

Атанас Василев Нешков е посочен като щатен служител на Държавна сигурност. Структурите, в които е работил, са Окръжно управление на МВР-Ловеч, отдел следствен; Главно следствено управление-МВР. Ето и подробната справка за кариерата му, която минава и през КГБ.

Със заповед № 3966/29.10.1985 г. Нешков е зачислен за задочна аспирантура в МВД-СССР; със заповед № 110/ 10.01.1986 г. е преназначен от НМ за старши следовател по ДС-ОУ-Ловеч, отдел следствен, и му е присвоено звание “капитан от ДС”; със заповед № 624/ 26.02.1988 г. е изпратен на двумесечен курс в КГБ-СССР; със заповед № 2580/ 01.06.1990 г. е преназначен за н-к отдел следствен-Ловеч, при Главно следствено управление-МВР; със заповед № със заповед № 1483/ 09.10.1996 г. е преназначен в ранг ръководител на ЦСО; със заповед № 1733/ 10.12.1998 г. е преназначен за директор на ЦСО; със заповед № 721/ 21.05.2004 г. е преназначен за административен ръководител (директор) с ранг „ръководител на отдел“ в Национална следствена служба.

Десет от списъка са минали през специални курсове в СССР. Трима от тях – Румен Андреев, Петър Василев и Атанас Нешков пък са били на курс в КГБ през февруари 1989 г. – броени месеци преди смяната на Тодор Живков и падането на режима му. Най-вереоятно тогава КГБ е провела инструктаж как и какво да се прави.

Нешков е член на Висшия съдебен съвет от 16.12.2003 г. Редовен гост и сътрудник на местния вестник „Ловеч прес“. Именно там може да се прочете, че „Той не се срамува от факта, че 34 години служи на следствието в България, че е бил следовател по ДС, а не – в ДС,“ (виж Ловеч прес, бр.51 от 9 юли).

Въпросът е обаче каква е била неговата зависимост от репресивната машина след 1989 г. Защото присъствието на висши магистрати, работили за ДС, много ясно обяснява факта, защо досега досиетата не бяха отворени у нас. Днес знаем защо, но вече е късно.