Целта е вестникът да се неутрализира до местните избори наесен, твърди главният редактор на НГ Цветан С. Тодоров

Цветан С. Тодоров е главен редактор на “Народен глас” от 2000 г. Преди това 16 години е кореспондент на БНТ в Ловеч, отразявайки областта на национален екран. Автор е на книгата с есета за киното “Движещи се сенки” (1997 г.), както и на множество статии в местния и централния печат. Роден е през 1956 г. в село Дълбок дол, Троянска община.

– Г-н Тодоров, може ли да говорим за атака срещу вестник “Народен глас”?

– Чак за атака не можем, но се случват интересни неща, подсказващи изнервеност в част от управляващите в Ловеч. Ако преди те не ни помагаха, сега може да се каже, че вече ни пречат. На част от общинското ръководство не им харесва хода на съдебното дело, което зам.-председателят на Общинския съвет Николай Недков започна срещу мен и жител от блок “Хемус”. По-рано пък Петко Чернев, домакин в театъра, обяви по кабелната, че ще купува “Народен глас”. Последно дойде отказът на вестникарската верига “Ловеч прес” да продава НГ на сергиите си, след като седем години добре го правеха. Какво излиза? Ту го купуват, ту не го продават. Явно искат да ограничат влиянието му. Срещу нас са фирми и интересчии, които работят с лостовете на властта, чрез контрадезинформации и главно с демагогия. Припомням, че вестник “Ловеч прес” доскоро се тупаше по гърдите, че помагал на НГ, като го продава. А като ни спря, какво прави? Логичният отговор е – пречи. Има ли някой, който да не вижда връзката Минчо Казанджиев – Милко Недялков – “Ловеч прес”? Публична тайна е, че председателят на Общинския съвет Недялков анонимно стои зад “Ловеч прес” – и като главен редактор, и като общинар-спонсор, и като фотограф, и като ментор. Пред нас е типично сливане на властите, съпроводено от крещящ конфликт на интереси. Това е кълбо от “братовчедски” интереси. В тях като в капка се оглежда цялата порочност на властта. Ето защо на много хора не им трябват кой знае какви доказателства за вината на един Румен Овчаров. То само като следим действията на местните управници, всичко е ясно. Защото виждам как с лека ръка сливат власти и постове, затваряйки очите пред законите, пред морала, пред истината в крайна сметка. Демократичното общество отдавна е осъдило тази “ловешка” практика. Имаме един по-висок праг на обществена нетърпимост към подобни прояви. Гражданското общество не е послушно стадо, както им се иска на някои. Делото за ресторант “Национал” е типичен пример. В съда срещу нашия вестник се изправи почти цялата общинска власт – кмет, председател, зам.-председател, трима общински съветници. Е, как става това? Защо един “известен” журналист като Милко Недялков, свидетел по делото, не защити свободата на словото? В показанията той се прояви като един страхлив чиновник. Трябваше с ченгел да вадя отговорите му. Три пъти го питах в съдебно заседание – друг вестник писал ли е за ресторант “Национал”? Най-накрая измърмори, че и “Ловеч прес” е писал, но “по друг начин”, видите ли. На практика неговият вестник сочи същите факти, каквито и ние. Но него не го съдят, съдят нас. Има си хас зам.-председателят Недков да съди председателя Недялков?! Ето го двойният аршин. Ето го кръгът – власт, пари, медии! Проста и ясна корупция. Важното е, че съдът на първа инстанция защити правото на хората да се жалват от властта в медиите. Сега битката отива в Окръжния съд. Но на някои общинари хич не им се нрави свободата на словото. Ограничават я, защото ги е страх. Виж им само служебния абонамент. В общината получават около 40 броя “Ловеч прес” срещу два броя “Народен глас”. И ако това не е тенденция – здраве му кажи.

– Дали можем да намесваме съдебното дело срещу НГ в този кръг проблеми?

– Не само можем, а трябва. Делото е с цел да спрем да пишем за шумния ресторант. Ако не пишем за процесите в общината, за приватизацията, за болката на хората и за купените от властта медии, щяхме да живеем направо спокойно. Но нямаше да изпълняваме основната си роля. Да припомням ли, че само НГ огласи големия скандал по продажбата и ремонта на ГУМ? Само той писа за проточилото се и некачествено асфалтиране на улиците. Изтъкнахме, че в постъпленията на общината едва 30 % са от собствени приходи, спрямо общите приходи. Останалите идват от продадено държавно и общинско имущество, както посочи “Глобал рейтинг”. Спецовете твърдят още, че в Ловеч липсва реален бизнес-климат. По този път след два-три мандата няма да остане нищо за продаване. Не бива да се крият тези тревожни факти. Затова имаме главоболия. Нещата са вързани, макар че публиката трудно ги разчита. За най-злободневното конкуренцията мълчи – ни дума, ни вопъл, ни стон. Те описват една идилия в Ловеч. Затова пък не могат да скрият налетите им пари. Искрено се смея, като прочета посланията им: “Драги читателю, ти пожела цветен вестник!”. Че аз даже знам името на тоз “читател”, както се казва в оня стар виц за Тодор Живков. Тяхното е хем демагогия, хем сервилност, хем шубе.

– Излиза, че конкуренцията ни пречи, пък ние сме идеални…

– Не съм против конкуренцията. Но нека да е ясно как и с какви пари се развива тя. Нека излязат на светло тези “гении” на журналистиката, а не да се крият зад партийните си постове. Не може другите вестници да са поставени на колене и да просят, а само един да цъфти, да строи … Вредата, която нанасят с дебелоочието си, разрушава нормалния климат. Няма никъде другаде в България такова сливане на властите, каквото упражняват “Недялков и сие”. Все едно Георги Пирински да води заседанията в парламента, после да снима мачовето на ЦСКА, а нощем да ходи да списва “Дума” и да се хвали там колко е добър политик?! Е, може би, ако дължеше поста си на ЦСКА. Но не бива да се подкрепя тази практика. Конкуренция е на полето на занаята, в борбата на идеите, дали можеш да кажеш по-голямата част от истината. Защото те крият истината.

– Има ли НГ подкрепа от местните политици? Не става ли дума само за пари?

– Имаме подкрепата на честните, нормално мислещите и открити местни политици и общински съветници. При нас трудно пробиват двуличните. Търсим разговор по проблемите. Ние също допускаме грешки, извиняваме се, търсим корекцията. Някои сами идват при нас, отвратени от демагогията. Търсят ни политици от всички цветове и партии. Мнозина са и наши автори.

– Какви трябва да бъдат отношенията между медиите и политиците?

– Поддържаме нормални отношения с всички депутати. Ние сме проевропейски вестник, с отворени позиции. Често пускаме различни мнения, даже против нас самите. Ние не сме “властелини на истината”, а вестник на диалога. При нас срещаш всякакви становища. И получаваме подкрепа от различни страни. Например, депутатът от ДСБ Димо Ненов внесе питане в парламента за ресторант “Национал” и ни помогна. Защото вътрешният министър Румен Петков каза в парламента, което и ние пишем. Но някои местни управляващи си представят идеалния медиен пейзаж с един вестник, едно радио и една телевизия – като при социализма. Духът на социализма е жив, тук правят нещо като “резерват за розови пеликани”. Някакъв електорален експеримент. Превръщат ни в остров, на който не трябва да се интересуваме какво става в София, в останалите големи градове. Ще ни дават заплати не повече от 250 лв., безплатни мачове и концерти. Уж някакъв рай, а всъщност гето. Показателно е, че “управляващият” вестник дори има рубрика “Дъска на позора”! Кой си ти, че ще раздаваш правдата, питам аз? Но анонимната власт, която въртят, им дава илюзията на недосегаеми. Не искат да приемат, че свободата на словото е основен принцип. То самата дума “демокрация” трудно се ражда от техните уста, избягват я като нещо мръсно. Кога си ги чула да говорят за предимствата на демокрацията?! Напротив – в цяла поредица “Ловеч прес” хвалиха Тодор Живков като “строител” на Ловеч?! Управляват ни на принципа “малко хляб и много зрелища”. Поддържат свободата на словото само на думи, но не и с действия. Кметът би трябвало да следва максимата: “Не съм съгласен с теб, но докрай ще защитавам правото ти да говориш!” Така правеше бившият кмет Пламен Еврев.

– Зависим ли е икономически “вестникът на народа” от общината или някой друг?

– Вестникът зависи от читателите и рекламодателите. Няма никакъв таен спонсор, макар да пишат, че сме “американски вестник”. Откакто е на власт това общинско ръководство, в НГ не влизат пари оттам. Това е тяхно право. Но почти целият паричен поток от реклами и обяви се насочва от кмета и председателя към “Ловеч прес” и фирмата зад него. Това не бива да е тайна за никого, но те я пазят далече от публиката. Без общината “Ловеч прес” ще загине. Затова не се зарадваха, когато ги попитах с две писма как и към кого разпределят парите за обяви. Защото медийната подкрепа те си я купуват прескъпо с бюджетни (тоест наши) пари и с продажба на общински имоти. Но не можеш да купиш всички – това е “лошото” при демокрацията. Все някой ще изпищи – ако не сме ние, друг ще е. Та нашето издание се поддържа от обикновените хора и непартийните фирми. Затова много пъти сме изразявали болката им от безобразията на властта. Ще го правим и занапред.

– Какво се влага в подмятането, че НГ е американски вестник?

– Конкуренцията бе излязла с челна статия (разбира се, написана от Милко Недялков), че навръх 9 септември (?!) НГ станал “американски вестник”. Ей това е болка на социалистите, защото НГ е наследник на “Заря на комунизма”. Факт е, че през 2003 г. регистрацията бе прехвърлена в щата Делауър, САЩ. Не виждам нищо лошо да си регистриран където и да е, след като е законно. Ние питаме ли къде е собственикът на ЛП ? Те крият редакцията си, аз ще питам дали собственикът е в Лондон? Но всеки гражданин чете в редакционното каре кой ръководи НГ. Ала я потърси какво пише в тяхното каре? Нямат журналисти, имат пощенска кутия. Ти знаеш ли кой ръководи ЛП?

– Знам, разбира се…

– Това е един маркиз дьо Карабас. Като онзи герой от приказката “Котаракът с чизми”, дето, каквото посочат, все е негово. Тоз наш маркиз вреди и на журналистика, като я превърна в слугиня, и на града, като го манипулира всекидневно. Крие името си, понеже действията му са непочтени. Иначе защо не се подписва? Големите журналисти са ИМЕНА! И с този си провал той пак ще се кандидатира я за депутат, я за общински съветник. Ще отчете сам собствената си дейност в собствения си вестник като успешна и победна. Другите покрай него ще му пригласят. И ние да му вярваме, така ли? Подобен срам няма в цялата страна!

– А как ще коментираш искрите, които припламват между НГ и радио “Лиани”?

– Собствениците на “Лиани” имат голям материален и властови апетит. Чрез медията си те лобират за своите амбиции – строят хотели, купуват имоти в центъра на Ловеч. Няма нищо лошо, стига да спазват закона. Обаче законът не позволява да ме нападат с юмрук. А Иван Иванов го направи. На първа инстанция съдът го глоби. Но втората инстанция го оправда и постанови, че ме е ударило “неизвестно лице”. При положение, че аз и свидетел го виждаме как ме удря. Аз на очите си ли да вярвам, или на съда? Сега Иван има възможност да ме съди за публично наклеветяване, ама кротува, крие се. Знаеш ли защо? Защото наистина ме удари. И трудно ще докаже обратното още веднъж. Защото този път и аз ще се явя в съда, тъй като досега него го съдеше държавата.

– А каква е прогнозата ти за приближаващите местни избори?

– Е, нали заради тях е тази офанзива! Целта е вестникът да се неутрализира до изборите през есента. Да го четат все по-малко хора, като се продава на все по-малко места. Срещу нашата истина те предлагат своята, и то на дъмпинг. Тенденцията лошо съвпада с общата бедност на хора, които не могат да си позволят да купуват и двата вестника. Те преживяват с малки заплати и още по-малки пенсии. Чувстват се пренебрегнати, излъгани от “псевдодемокрацията”. Пенсионерите все си мислят, че демократите им са виновни за ниските пенсии. А фондовете бяха изпразнени от “червените”. От друга страна, младите хора, квалифицираните кадри, нямат бъдеще тук. Тях съзнателно ги гонят към столицата и чужбина. Защото младите гласуват за бъдещето си, а не за спомените. Ще ти разкажа една случка с Вельо Горанов, който репетира в театъра. Седнали сме една вечер в ресторант “Рязан”, а около нас всичко празно. И Вельо започна да хвали града – колко е спокойно, как няма тълпите на столицата. Викам му – знаеш ли колко трудно го постигнахме? 17 години ги гонихме, за да ни е добре сега. Той само се усмихна тъжно. Та докато носталгията по социализма ни владее, вечно ще избираме някой си Минчо Празников. А ловчалии трябва подкрепят онзи, който ще им развърже ръцете и подобри положението. Затова ще гласувам за този, който защитава интересите ми, който разбира свободата на словото и демокрацията като основа на просперитета. Не може чрез тотален контрол да ни заблуждават, че живеем добре и имаме бъдеще. Вярно е, че десните партии са разбити. Но философията на демокрацията е такава, че когато няма кадърно дясно, и лявото загнива. Конфликтите в БСП идват от това – самата тя започва да се цепи на ляво и дясно. Проблемът е еднакъв за цялата държава. От друга страна, България отдавна не е същата – тя е член на ЕС и НАТО. Нещата обективно се подобряват и градът ни не прави изключение. Навярно сама ще се сетиш, кой е този местен вестник, който пропусна да отбележи, че влизаме в Европейския съюз. Но навярно “драгият читател” така е пожелал.
Интервю на Светлана Петрова