Заразата „Дон Кихот“ завладя ловешкия театър – от Цветан С. Тодоров

Спектакълът „Дон Кихот“ в Драматичен театър-Ловеч (адаптация и режисура на Кристиана Бояджиева) се развива като един вид зараза, която невидимо и постепенно обхваща всички на сцената. Това сравнение навярно ми идва наум поради скорошната пандемия, но то е вярно по своята театрална същност, защото театърът предполага заразяваща игра. Пък и няма друга видима логика, според която актьорите на сцената последователно влизат и излизат във всички роли. А те, ролите, са известни.
На първо място е знаменитият идалго, рицарят на печалния образ Дон Кихот. Той е герой с очевидно разхлабена връзка с реалността. Има още

Якуб Микулецки с книга за неофициалната литература на социализма у нас, разглежда и студентското „НЛО“ – от Цветан С. Тодоров

Що е неофициална литература по времето на социализма и какво влиза в това понятие – върху това се спира новата книга на чешкия изследовател Якуб Микулецки „Между дисиденството, ъндърграунда и сивата зона“ (Мezi disentem, undergroundem a šedou zónou: Neoficiální bulharská literatura 1944–1989). Книгата получих неотдавна лично от автора с автограф, за което благодаря. С него се запознах чрез кореспонденция преди години по повод списанието – самиздат НЛО на великотърновските студенти.

7426675
Якуб Микулецки (Jakub Mikulecký) е българист и славист, работи в Славянския институт на Чешката академия на науките в Прага. Завършил е славистика и история , работил е в Университета в Пловдив.
На практика това е първото толкова широко научно изследване на проблема в българската литература, че е стигнало чак до нашето студентско издание от 1978 г. Какво да се прави – никой не пророк в собственото си село, както се казва. Не че „НЛО“ е било неизвестно – самият аз съм писал за него, откъдето и Якуб бе разбрал за съществуването му.
Якуб Микулецки разглежда пораждането на неофициалната литература и сочи политически, идеологически, естетически, лични и други причини, поради които тя не може да стане официална литература. Той сочи, че при социализма имаше държавен монопол върху литературния процес във всички т.нар. „страните от съветски тип“. На официално публикувана литература не беше позволено по никакъв начин да греши за легитимността на държавата и социалистическа система. Всяка подобна грешка следва да се извади от сферите на официалност и да се елиминира. За щастие на литературните историци, пише Якуб – отвън, до, извън или под официалната литература, изпълняваща функцията на изложбен прозорец на социализма, съществуваше и неофициална литература.

На снимката  (от ляво на дясно прави) Цветан С. Тодоров, Димо Момчилов, Димитър Михайлов, Любен Босилков, Стефан Бакърджиев, Красимир Крумов –Грец и Чавдар Генов. Клекнали  са Румяна Христова, Иван Иванов и Таня Стоянова. Човешките фигури изобразяват името НЛО с три точки. Снимка  Светлана Боева.

НЛО

Има още

Акад. Галин Тиханов: Ловчалии да живеят с ведрата мисъл, че имат дом и заслон сред превратностите на времето

Академик Галин Тиханов е действителен член на Британската академия, избран от общото събрание на Британската академия на 21 юли 2021. Той е също така член на Аademia Europaea (2012); бил е гост-професор в Йейл, Сан Пауло, Москва, Сеул, Пекин и в други университети. Учен със световна известност, той е професор по сравнително литературознание в Лондонския университет (Queen Mary). Автор е на пет книги.
Галин Тиханов е роден през 1964 г. в Ловеч; завършва немската езикова гимназия през 1983 г. и Българска филология, английски и културология в Софийския университет през 1990 г. Има две докторски степени, от Софийския (1996) и от Оксфордския университет (1998).
От 1993 г. живее и работи във Великобритания. Той беше любезен да отговори на нашите въпроси.
Предлагаме ви и видео разговор с именития учен за световната литература, в който той говори и за времето в немската гимназия и Софийския университет: Виж тук
https://www.youtube.com/watch?v=i8v0gSzLiIU
Какъв Ловеч си запазил като спомен? Разкажи за твоите учители – начални и от Езиковата, които помниш.

Има още

Младежи снимат Ловеч и други градове по международен проект

Ученици от СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч участват тази учебна година във вълнуващо кино приключение. В киноателие – продължение на неколкогодишна дейност тук по кинообразование, те са част от европейския проект по програма Еразъм – „Млади режисьори снимат града си“, с координатор за България Сдружение „Арте Урбана Колектив“.

Дистанционното обучение не попречи на заниманията, част от които се проведоха онлайн в платформата zoom. Учениците – от пети, шести, девети и единадесети клас, гледаха документални и игрални филми на социални теми, анализираха ги с помощта на менторите Ралица Асенова и Еви Карагеоргу, изпълняваха творчески задачи. В напреднала фаза е работата върху първия им филмов проект, свързан със старото неработещо отдавна кино, което по-старите ловчалии помнят като кино „Георги Димитров“. Тази седмица арт занятията са свързани с анимация, подготовката за която изискваше учениците да потърсят снимки, запечатали сгради и облекла от миналото.

Има още

Моите непознати думи: гризетка

 

Неотдавна намерих на село „прабългарския“ джобен речник на чуждите думи на дядо ми. Първата дума в него, която ме впечатли, е гризѐтка.
Не бях виждал гризетка. Думата не бях срещал никъде, нито пък чувал. Обяснена е като женска дреха, както и като момиче с леко поведение. (виж снимка)
В предговора на речника пише, че е второ издание, след като първото от 1896 г. е разпродадено. Значи – речникът е издаден някъде на ръба между 19 и 20 век. За жалост, в моя екземпляр не са запазени някои страници и липсва точната година.
Днес в уикипедия пише: гризетка – ж. във Франция — млада жена от нисък произход с леко поведение.
Потърсих думата grisette (понякога е grizette ).

Има още

„Бурята“ на Боб Уилсън е твърдо сварен театрален продукт – от Цветан С. Тодоров

„Бурята“ на американския режисьор Робърт (Боб) Уилсън в Народния театър „Иван Вазов“ (2021/2022) е твърдо сварен театрален продукт, пъхнат под стъклен похлупак. Зрителят може да драска с поглед отвън, евентуално да се наслаждава на гледката, но съставните части са недостъпни. „Бурята“ на Уилсън е шумна, зрелищна, илюзорна, съноподобна. Има още

2022: Бъдете щастливи…и помнете! – от Цветан С. Тодоров

Нело Пацафини
Nello Pazzafini

Изминаха 21 години от новия 21 век, влизаме в 2022, но не смея да предвиждам нищо за бъдещето, защото все по-малко имам сигурност.
За 2020 не познах нищо, а през миналогодишните новогодишни празници лежах безпомощен в интензивното отделение с ковид. Оживях, а не го предвиждах. Има още

Апофения и кино: пълна случайност или знаци от живия живот? от Цветан С. Тодоров

В игралните филми не бива да се изписват имената на изпълнителите, защото може да се провали илюзията, че гледаме живота, истината. Това важи най-вече за реалистичните, психологическите филми, където се изисква вяра и съпреживяване. По-малко се отнася за чистото зрелище, където е пределно ясно, че има лицедействие и известно лицемерие. Тогава надписите (в поредицата за Бонд, спагети уестърните или „Армията Бранкалеоне“) може да са и анимация, рисунки и прочие.
За да разбият напълно илюзията за кино-истина, някои автори нарочно разполагат надписите си в продължение на целия си филм. Ако заглавието и създателите са изписани на края на лентата („Апокалипсис сега“), то значи авторите държат да внушат автентичност.
В търсене на същата неподправеност други режисьори съзнателно избягват да ангажират известни актьори и залагат на неизвестни лица.
Класически пример е творчеството на Пиер Паоло Пазолини, а най-ярък пример намираме в „Евангелие по Матея“ (Il vangelo secondo Matteo,1964).

Има още

Фениксът на младата театрална режисура живее в Ловеч – от Цветан С. Тодоров

Явор Бахаров и Силвия Чобанова в „Мяра за мяра“

 

Ловеч очевидно е един от центровете на младата театрална режисура. Това се потвърди след приключването на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч (7-12.10.2021), 12-и поред, който представи седем заглавия на младата генерация. Освен премиерите, всички останали имаха награди.
Откриването бе с премиерата на „Мяра за мяра“ (ДТ Ловеч), закриването – с „Посещението на старата дама“ (НАТФИЗ). И двата спектакъла поставят въпроси за морала, справедливостта и дали чрез измама и пари те могат да се купят. Това са силни и стилни представления.
Между тези две скоби се разполагат моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ с режисьор Ана Батева (ДТ Габрово) и „Една крачка до предела“ с режисьор Денислав Янев (ДТ Търговище).

Има още

Да вметна за книгата на Уди Алън, без да съм я чел – от Цветан С. Тодоров

 

Пиша за автобиографията на Уди Алън, без да съм я чел. Не съм първият, който се изказва неподготвен. Дългоочакваната изповед, отказвана от някои издателства, се нарича „Само да вметна“ (Apropos of Nothing), издателство „Кръг“, 2021 . Да вметна, че е дебела 360 страници и е без снимки. Кой да ги чете? Просто я разлистих.
Какво научих?
Уди Алън (роден като Алън Стюарт Конигсберг през 1935 г.) се появил на бял свят не на 1 декември, както пише навсякъде, а на 13 ноември. Родителите му сменили истинската дата, защото искали да започне на чисто от първо число.
Това безкрайно ме разстрои,

Има още