Един век от рождението на режисьора Въло Радев – от Цветан С. Тодоров

Навършиха се сто години от рождението на кинорежисьора Въло Радев. Той е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко, отива си през 2001 г. Автор е на шест игрални и един документален филм, изявява се още и като сценарист и оператор, както и постановчик на всенародни масовки по повод различни празници.
За вековния юбилей БНТ 2 е включила в програмата си неговия „Крадецът на праскови“ – на 1 януари 2023 г. от 18.15 часа.
Въло Радев е талантлив творец с леви възгледи. Дълго време е считан за № 1 сред водещите имена в социалистическото кино. Снима филми до 1981 г., а след нелепата смърт при катастрофа на сина му Ради, тогава студент във ВИТИЗ, напуска завинаги снимачната площадка. Има още

Ахим Пурвин с рожден ден точно на Рождество Христово

Германският карикатурист и писател Ахим Пурвин празнува рожден ден точно на 25 декември – Рождество Христово. Да е жив и здрав, пожелава му НГ.
Той е много известен автор и в България, а и в Ловеч, редовен автор и в нашето издание. Съпруг е на чаровната преводачка Радка Димитрова, дъщеря на известния фотограф и журналист от НГ от близкото минало Радослав Димитров.
На Ахим желаем още дълги години жизнерадостно творчество. Има още

Коледни разкази от Цветан С. Тодоров и Анатолий Петров

коледно

ШОФЬОРЪТ НА ЛЕОНАРДО
разказ от Цветан С. Тодоров

-Кой ще шофира на връ­ща­не, ако се на­пи­ем всич­ки?

Въп­ро­сът на Зар­ко увис­на меж­ду два­ма­та му при­я­те­ли. В ръ­це­те му япон­ско­то “Су­ба­ру” нап­ред­ва­ше ста­бил­но по зас­не­же­ния меж­ду­сел­ски път.

– Зна­еш ли, че тъ­пи­те нем­ки­ни ис­кат да пи­ка­ем сед­на­ли? – вне­зап­но се оба­ди Поп­че­то, кой­то ра­бо­те­ше ка­то трансгра­ни­чен шофьор из ця­ла Ев­ро­па. Има още

Николай Н. Нинов представя в Ловеч „Видения от древността“ на 16 ноември

БАНЕР 2

Като рояк в мол – така ми стои книгата „Видения от древността“ сред своите събратя в съвременната литература. Наоколо стъкла, алуминий, теракота – а тази книга като живо кълбо от ципокрили пулсира и плаши със своята необичайност. Няма страшно – виденията от древността са скални образувания, мегалити и светилища. Това са мистичните кътчета на България, които под перото на автора оживяват, привличат, понякога стряскат със своите легенди…Videnia-ot-Drevnostta-cover
Журналистът, писател и пътешественик из непознатите кътчета на родината Николай Н. Нинов има нова книга – „Видения от древността. Ескизи от мистична България“. По този повод той ще гостува в Ловеч на 16 ноември 2022 г., сряда. Срещата е от 18 часа в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“.

Има още

Разследването на мита за Одисей от Йерней Лоренци в Народния театър – от Цветан С. Тодоров

183e0072862bef14a4f8f164f51ba572664

Сценичното разследване на мита за Одисей в Народния театър „Иван Вазов“ е успешно. Има спектакъл, има публика, има стъписване, има и скандал в някои медии. Най-важното – зададен е основен въпрос на битието! Какво повече?
Като истински детектив гостуващият словенски режисьор Йерней Лоренци разследва двойното убийство на Евридика и загадката на Орфей като един живял някога реален човек. За целта „претърсва“ митологията, разпитва заподозрени и свидетели, наблюдава кой има интерес (стихове, арии), събира доказателства, прави дисекция, използва документи, снима със смартфона си и уголемява снимките чрез мултимедия. Има още

Бедната Кения, рапъри, вампири и дечурлига нахлуват в българското кино според „Златната роза“ 2022 – от Цветан С. Тодоров

mayka

На снимката „Майка“ на Зорница София – Голямата награда

Новото българско кино според фестивала ”Златна роза” 2022 г. във Варна е напористо, по младежки нахално и пъстро зрелище, но същевременно съобразяващо се със световните трендове като феминизъм и политическата коректност. Бедната Кения, рапъри, вампири и дечурлига нахлуват на екрана. Родните киноветерани като Иван Павлов и Иван Тонев са горди самотници, отстояващи старите правила за психологизъм и обективност.

Показани бяха 31 филма плюс копродукциите, видях само част от тях.
Диапазонът от небето до земята е твърде широк – от чаровния „Как се научих да летя“ (извън конкурса, продукция на Сърбия, Хърватия, България, Словакия) до „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, а.к.а. рапър Атила, който взе награда за дебютен пълнометражен филм с продуцент „Геополи“ ООД – Павлина Желева.

Има още

Изкуствоведът Румен Серафимов в зоната на светлината на книгата „Лабиринт“ – от Цветан С. Тодоров

dsc_03242

Роденият в Ловеч изкуствовед Румен Серафимов (р. 1955) е издал книга за своя живот, наречена „Лабиринт“ (Варна 2020, 344 стр. формат А4). Описал е шест поколения в своя род, като казва: „Семейната нишка течеше неизменно в зоната на светлината, която все още огряваше и стопляше живота ни. До кога, не знам.“
Започва от прадядо му майстор-строител, дошъл в Ловеч от Дебърско, после за дядото, лозар с образование от Франция. Минава през живота на родителите му Серафим Серафимов (1921 – 1997) и Нешка Серафимова (1925 – 1980) и леля му Весела – културни граждани, братът Александър – талантлив цигулар и педагог, самият Румен – куратор и изкуствовед, до дъщерите Огняна и Деница– вече известни художници и музиканти, както и до техните талантливи деца. Има още

Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в Ловеч – от Цветан С. Тодоров

Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в театъра в Ловеч. Комедията е толкова позната, че успехът й може да се обясни само с изключителната самоотверженост на актьорите, които надскачат „вечеринковия“ характер на текста. Какво имам предвид ли?
Пиесата е сред непреходните съкровища на родната драматургия. Героите на дядо Иван Вазов обаче често „мислят“ на глас, за да разберем какво става. Това „убива“ всякакъв психологизъм, елиминира играта на втори план и прави актьорите истински позьори, преструвайки се, че не чуват някои реплики. Този стил „ала Хачо Бояджиев“ е познат и възприеман от публиката като нещо обичайно за този тип комедии. Използва се една изкривена логика, в която повечето герои се държат като луди, точно когато трябва да са нормални. Има още

Заразата „Дон Кихот“ завладя ловешкия театър – от Цветан С. Тодоров

Спектакълът „Дон Кихот“ в Драматичен театър-Ловеч (адаптация и режисура на Кристиана Бояджиева) се развива като един вид зараза, която невидимо и постепенно обхваща всички на сцената. Това сравнение навярно ми идва наум поради скорошната пандемия, но то е вярно по своята театрална същност, защото театърът предполага заразяваща игра. Пък и няма друга видима логика, според която актьорите на сцената последователно влизат и излизат във всички роли. А те, ролите, са известни.
На първо място е знаменитият идалго, рицарят на печалния образ Дон Кихот. Той е герой с очевидно разхлабена връзка с реалността. Има още

Якуб Микулецки с книга за неофициалната литература на социализма у нас, разглежда и студентското „НЛО“ – от Цветан С. Тодоров

Що е неофициална литература по времето на социализма и какво влиза в това понятие – върху това се спира новата книга на чешкия изследовател Якуб Микулецки „Между дисиденството, ъндърграунда и сивата зона“ (Мezi disentem, undergroundem a šedou zónou: Neoficiální bulharská literatura 1944–1989).

якуб ня 10 ноември 21 г премиераКнигата получих неотдавна лично от автора с автограф, за което благодаря. С него се запознах чрез кореспонденция преди години по повод списанието – самиздат НЛО на великотърновските студенти.

7426675
Якуб Микулецки (Jakub Mikulecký) е българист и славист, работи в Славянския институт на Чешката академия на науките в Прага. Завършил е славистика и история , работил е в Университета в Пловдив.
На практика това е първото толкова широко научно изследване на проблема в българската литература, че е стигнало чак до нашето студентско издание от 1978 г. Какво да се прави – никой не пророк в собственото си село, както се казва. Не че „НЛО“ е било неизвестно – самият аз съм писал за него, откъдето и Якуб бе разбрал за съществуването му.
Якуб Микулецки разглежда пораждането на неофициалната литература и сочи политически, идеологически, естетически, лични и други причини, поради които тя не може да стане официална литература. Той сочи, че при социализма имаше държавен монопол върху литературния процес във всички т.нар. „страните от съветски тип“. На официално публикувана литература не беше позволено по никакъв начин да греши за легитимността на държавата и социалистическа система. Всяка подобна грешка следва да се извади от сферите на официалност и да се елиминира. За щастие на литературните историци, пише Якуб – отвън, до, извън или под официалната литература, изпълняваща функцията на изложбен прозорец на социализма, съществуваше и неофициална литература.

На снимката  (от ляво на дясно прави) Цветан С. Тодоров, Димо Момчилов, Димитър Михайлов, Любен Босилков, Стефан Бакърджиев, Красимир Крумов –Грец и Чавдар Генов. Клекнали  са Румяна Христова, Иван Иванов и Таня Стоянова. Човешките фигури изобразяват името НЛО с три точки. Снимка  Светлана Боева.

НЛО

Има още