Бедната Кения, рапъри, вампири и дечурлига нахлуват в българското кино според „Златната роза“ 2022 – от Цветан С. Тодоров

mayka

На снимката „Майка“ на Зорница София – Голямата награда

Новото българско кино според фестивала ”Златна роза” 2022 г. във Варна е напористо, по младежки нахално и пъстро зрелище, но същевременно съобразяващо се със световните трендове като феминизъм и политическата коректност. Бедната Кения, рапъри, вампири и дечурлига нахлуват на екрана. Родните киноветерани като Иван Павлов и Иван Тонев са горди самотници, отстояващи старите правила за психологизъм и обективност.

Показани бяха 31 филма плюс копродукциите, видях само част от тях.
Диапазонът от небето до земята е твърде широк – от чаровния „Как се научих да летя“ (извън конкурса, продукция на Сърбия, Хърватия, България, Словакия) до „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, а.к.а. рапър Атила, който взе награда за дебютен пълнометражен филм с продуцент „Геополи“ ООД – Павлина Желева.

Има още

Изкуствоведът Румен Серафимов в зоната на светлината на книгата „Лабиринт“ – от Цветан С. Тодоров

dsc_03242

Роденият в Ловеч изкуствовед Румен Серафимов (р. 1955) е издал книга за своя живот, наречена „Лабиринт“ (Варна 2020, 344 стр. формат А4). Описал е шест поколения в своя род, като казва: „Семейната нишка течеше неизменно в зоната на светлината, която все още огряваше и стопляше живота ни. До кога, не знам.“
Започва от прадядо му майстор-строител, дошъл в Ловеч от Дебърско, после за дядото, лозар с образование от Франция. Минава през живота на родителите му Серафим Серафимов (1921 – 1997) и Нешка Серафимова (1925 – 1980) и леля му Весела – културни граждани, братът Александър – талантлив цигулар и педагог, самият Румен – куратор и изкуствовед, до дъщерите Огняна и Деница– вече известни художници и музиканти, както и до техните талантливи деца. Има още

Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в Ловеч – от Цветан С. Тодоров

Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в театъра в Ловеч. Комедията е толкова позната, че успехът й може да се обясни само с изключителната самоотверженост на актьорите, които надскачат „вечеринковия“ характер на текста. Какво имам предвид ли?
Пиесата е сред непреходните съкровища на родната драматургия. Героите на дядо Иван Вазов обаче често „мислят“ на глас, за да разберем какво става. Това „убива“ всякакъв психологизъм, елиминира играта на втори план и прави актьорите истински позьори, преструвайки се, че не чуват някои реплики. Този стил „ала Хачо Бояджиев“ е познат и възприеман от публиката като нещо обичайно за този тип комедии. Използва се една изкривена логика, в която повечето герои се държат като луди, точно когато трябва да са нормални. Има още

Заразата „Дон Кихот“ завладя ловешкия театър – от Цветан С. Тодоров

Спектакълът „Дон Кихот“ в Драматичен театър-Ловеч (адаптация и режисура на Кристиана Бояджиева) се развива като един вид зараза, която невидимо и постепенно обхваща всички на сцената. Това сравнение навярно ми идва наум поради скорошната пандемия, но то е вярно по своята театрална същност, защото театърът предполага заразяваща игра. Пък и няма друга видима логика, според която актьорите на сцената последователно влизат и излизат във всички роли. А те, ролите, са известни.
На първо място е знаменитият идалго, рицарят на печалния образ Дон Кихот. Той е герой с очевидно разхлабена връзка с реалността. Има още

Якуб Микулецки с книга за неофициалната литература на социализма у нас, разглежда и студентското „НЛО“ – от Цветан С. Тодоров

Що е неофициална литература по времето на социализма и какво влиза в това понятие – върху това се спира новата книга на чешкия изследовател Якуб Микулецки „Между дисиденството, ъндърграунда и сивата зона“ (Мezi disentem, undergroundem a šedou zónou: Neoficiální bulharská literatura 1944–1989).

якуб ня 10 ноември 21 г премиераКнигата получих неотдавна лично от автора с автограф, за което благодаря. С него се запознах чрез кореспонденция преди години по повод списанието – самиздат НЛО на великотърновските студенти.

7426675
Якуб Микулецки (Jakub Mikulecký) е българист и славист, работи в Славянския институт на Чешката академия на науките в Прага. Завършил е славистика и история , работил е в Университета в Пловдив.
На практика това е първото толкова широко научно изследване на проблема в българската литература, че е стигнало чак до нашето студентско издание от 1978 г. Какво да се прави – никой не пророк в собственото си село, както се казва. Не че „НЛО“ е било неизвестно – самият аз съм писал за него, откъдето и Якуб бе разбрал за съществуването му.
Якуб Микулецки разглежда пораждането на неофициалната литература и сочи политически, идеологически, естетически, лични и други причини, поради които тя не може да стане официална литература. Той сочи, че при социализма имаше държавен монопол върху литературния процес във всички т.нар. „страните от съветски тип“. На официално публикувана литература не беше позволено по никакъв начин да греши за легитимността на държавата и социалистическа система. Всяка подобна грешка следва да се извади от сферите на официалност и да се елиминира. За щастие на литературните историци, пише Якуб – отвън, до, извън или под официалната литература, изпълняваща функцията на изложбен прозорец на социализма, съществуваше и неофициална литература.

На снимката  (от ляво на дясно прави) Цветан С. Тодоров, Димо Момчилов, Димитър Михайлов, Любен Босилков, Стефан Бакърджиев, Красимир Крумов –Грец и Чавдар Генов. Клекнали  са Румяна Христова, Иван Иванов и Таня Стоянова. Човешките фигури изобразяват името НЛО с три точки. Снимка  Светлана Боева.

НЛО

Има още

Акад. Галин Тиханов: Ловчалии да живеят с ведрата мисъл, че имат дом и заслон сред превратностите на времето

Академик Галин Тиханов е действителен член на Британската академия, избран от общото събрание на Британската академия на 21 юли 2021. Той е също така член на Аademia Europaea (2012); бил е гост-професор в Йейл, Сан Пауло, Москва, Сеул, Пекин и в други университети. Учен със световна известност, той е професор по сравнително литературознание в Лондонския университет (Queen Mary). Автор е на пет книги.
Галин Тиханов е роден през 1964 г. в Ловеч; завършва немската езикова гимназия през 1983 г. и Българска филология, английски и културология в Софийския университет през 1990 г. Има две докторски степени, от Софийския (1996) и от Оксфордския университет (1998).
От 1993 г. живее и работи във Великобритания. Той беше любезен да отговори на нашите въпроси.
Предлагаме ви и видео разговор с именития учен за световната литература, в който той говори и за времето в немската гимназия и Софийския университет: Виж тук
https://www.youtube.com/watch?v=i8v0gSzLiIU
Какъв Ловеч си запазил като спомен? Разкажи за твоите учители – начални и от Езиковата, които помниш.

Има още

Младежи снимат Ловеч и други градове по международен проект

Ученици от СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч участват тази учебна година във вълнуващо кино приключение. В киноателие – продължение на неколкогодишна дейност тук по кинообразование, те са част от европейския проект по програма Еразъм – „Млади режисьори снимат града си“, с координатор за България Сдружение „Арте Урбана Колектив“.

Дистанционното обучение не попречи на заниманията, част от които се проведоха онлайн в платформата zoom. Учениците – от пети, шести, девети и единадесети клас, гледаха документални и игрални филми на социални теми, анализираха ги с помощта на менторите Ралица Асенова и Еви Карагеоргу, изпълняваха творчески задачи. В напреднала фаза е работата върху първия им филмов проект, свързан със старото неработещо отдавна кино, което по-старите ловчалии помнят като кино „Георги Димитров“. Тази седмица арт занятията са свързани с анимация, подготовката за която изискваше учениците да потърсят снимки, запечатали сгради и облекла от миналото.

Има още

Моите непознати думи: гризетка

 

Неотдавна намерих на село „прабългарския“ джобен речник на чуждите думи на дядо ми. Първата дума в него, която ме впечатли, е гризѐтка.
Не бях виждал гризетка. Думата не бях срещал никъде, нито пък чувал. Обяснена е като женска дреха, както и като момиче с леко поведение. (виж снимка)
В предговора на речника пише, че е второ издание, след като първото от 1896 г. е разпродадено. Значи – речникът е издаден някъде на ръба между 19 и 20 век. За жалост, в моя екземпляр не са запазени някои страници и липсва точната година.
Днес в уикипедия пише: гризетка – ж. във Франция — млада жена от нисък произход с леко поведение.
Потърсих думата grisette (понякога е grizette ).

Има още

„Бурята“ на Боб Уилсън е твърдо сварен театрален продукт – от Цветан С. Тодоров

„Бурята“ на американския режисьор Робърт (Боб) Уилсън в Народния театър „Иван Вазов“ (2021/2022) е твърдо сварен театрален продукт, пъхнат под стъклен похлупак. Зрителят може да драска с поглед отвън, евентуално да се наслаждава на гледката, но съставните части са недостъпни. „Бурята“ на Уилсън е шумна, зрелищна, илюзорна, съноподобна. Има още

2022: Бъдете щастливи…и помнете! – от Цветан С. Тодоров

Нело Пацафини
Nello Pazzafini

Изминаха 21 години от новия 21 век, влизаме в 2022, но не смея да предвиждам нищо за бъдещето, защото все по-малко имам сигурност.
За 2020 не познах нищо, а през миналогодишните новогодишни празници лежах безпомощен в интензивното отделение с ковид. Оживях, а не го предвиждах. Има още