Професорът Тодор Андрейков – портрет от Цветан С. Тодоров

 

Тодор Андрейков в Ловеч

  • За хората, които го познаваха, той беше човекът-кино. С неизчерпаеми познания върху световното кино, с постоянна амбиция да е на гребена на злободневното в нашия кинопроцес. Тодор Андрейков (1933 – 1997) в продължение на десетилетия увличаше след себе си зрители, студенти, мислещи граждани. Както на мнозина други хора, и моите първи впечатления за него са от лекториите във филмотечното кино „Дружба” (днес „Одион”). През 70-те години Тодор Андрейков развиваше там бурна дейност чрез лектории, премиери на непознати шедьоври, обсъждания на нашумели филми. Беше нещо като роден вариант на Анри Ланглоа и всички го наричаха просто Тони. Такъв си остана и до края на живота си. Тони се познаваше с изключително много хора – у нас и по света. Качеството му да общува пълноценно на всички нива го правеше достъпен и обичан Има още