Апофения и кино: пълна случайност или знаци от живия живот? от Цветан С. Тодоров

В игралните филми не бива да се изписват имената на изпълнителите, защото може да се провали илюзията, че гледаме живота, истината. Това важи най-вече за реалистичните, психологическите филми, където се изисква вяра и съпреживяване. По-малко се отнася за чистото зрелище, където е пределно ясно, че има лицедействие и известно лицемерие. Тогава надписите (в поредицата за Бонд, спагети уестърните или „Армията Бранкалеоне“) може да са и анимация, рисунки и прочие.
За да разбият напълно илюзията за кино-истина, някои автори нарочно разполагат надписите си в продължение на целия си филм. Ако заглавието и създателите са изписани на края на лентата („Апокалипсис сега“), то значи авторите държат да внушат автентичност.
В търсене на същата неподправеност други режисьори съзнателно избягват да ангажират известни актьори и залагат на неизвестни лица.
Класически пример е творчеството на Пиер Паоло Пазолини, а най-ярък пример намираме в „Евангелие по Матея“ (Il vangelo secondo Matteo,1964).

Има още