Заразата „Дон Кихот“ завладя ловешкия театър – от Цветан С. Тодоров

Спектакълът „Дон Кихот“ в Драматичен театър-Ловеч (адаптация и режисура на Кристиана Бояджиева) се развива като един вид зараза, която невидимо и постепенно обхваща всички на сцената. Това сравнение навярно ми идва наум поради скорошната пандемия, но то е вярно по своята театрална същност, защото театърът предполага заразяваща игра. Пък и няма друга видима логика, според която актьорите на сцената последователно влизат и излизат във всички роли. А те, ролите, са известни.
На първо място е знаменитият идалго, рицарят на печалния образ Дон Кихот. Той е герой с очевидно разхлабена връзка с реалността. Има още

Аплодисменти за „Дон Кихот” в Ловеч

Най-новият спектакъл на Ловешкия театър „Дон Кихот” беше посрещнат с аплодисменти от публиката. Премиерата на 15 юни 2022 г. показа един нетрадиционен подход към класическия роман на Сервантес. По този повод кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова, която беше в залата, изпрати кошница цветя и поздравителен адрес до създателите на спектакъла. Той беше прочетен на финала от сцената от директора на театъра Биляна Петрова. В посланието се казва:
„Вече четири века човечеството разчита смисъла и примера на великата двойка Дон Кихот и Санчо Панса, Сега с това се е заел и нашият театър, навярно за да открие във всеки един от нас онази частица лудост и чист идеализъм, без които животът ще е сив и скучен. И само с тяхна помощ човек има сили да се изправи достолепно срещу вятърните мелници и вражеските армии, без страх и с Божия помощ. Нека поздравим творците за смелостта и таланта да пресъздадат вечната битка между полета на човешкия дух към съвършенство и приземяването му в грубата реалност. И да помним завета на Дон Кихот, че свободата е най-висшето благо!“ Има още

„Гости на чай“ от Харолд Пинтър на ловешка сцена – вълнуващо проникване

P2190027– Как­во пра­виш с то­зи шал вър­ху очи­те?

– Тър­ся не­що… (ди­а­лог от пи­е­са­та)

Из­мам­на и лъс­ка­ва ре­ал­ност, зад ко­я­то сто на сто се крие по­хот, ка­ри­е­ри­зъм, пер­вер­зии, за­го­во­ри… За­га­дъч­на, стил­на, ед­нов­ре­мен­но смеш­на и обез­по­ко­и­тел­на е пос­та­нов­ка­та на мла­да­та Крис­ти­а­на Бо­я­джи­е­ва в ло­веш­кия те­а­тър, ба­зи­ра­на на тек­с­та на Ха­ролд Пин­тър за те­ле­ви­зи­о­нен те­а­тър “Гос­ти на чай“. Има още