„Седемте стола“ не са „Седемте самураи“, нито са „Великолепната седморка“. „Седемте стола“ на Драматичен театър – Ловеч, са „Дванадесетте стола” на Иля Илф и Евгений Петров, ама силно редуцирани. Но все пак ледът се пука!
Дебелият като тухла роман е съкратен, за да може да влезе в час и половина сценично време. Спестени са част от декорите (вместо жп-перон виждаме просто надпис „Гарата“ и т.н.). Не е спестен обаче хуморът на оригинала, сатиричната гавра с ламтежа към материалното. Не е спестен нито грам от таланта на участващите актьори, които видимо играят с наслада и вдъхновения. Режисьорът Дамян Тенев („Космически съобщения“ в Ловеч 2018 г.) е създал спектакъл,  пълен с лудост, измама и подривна сатирична сила.
Великият комбинатор Остап Бендер оживява в изпълнението на Петко Венелинов („Скъпи наследници“), герой, който и да носи известен физически хумор, много по-смешен е със своята лична философия, която подкопава официалната. Комбинаторът е със зализан  перчем, със сако и потник под него, вратно синджирче, както и знаковата чанта-диагоналка.

Той е разпознаваем като „типичен негодник“.
В другата главна роля, на Иполит Воробянинов, се представя актьорът Пенко Господинов („Седем часа разлика“, „Далеч от брега“). Играта му е многопластова и нюансирана, като понякога се мярка архетипният силует на Чарли Чаплин.
Постижението на двамата актьори е в това, че внушават как алчността постепенно ги променя, отдалечава ги от човешката им същност и ги превръща в злодеи. Те уж работят като тандем, но са двама мъже един срещу друг, чийто финален сблъсък е трагичен. А съкровището е употребено в полза на народа.
Сюжетът следи различните перипетии на двамата иманяри по издирването на огромно количество брилянти, скрити в един от столовете на бабината гарнитура. Съкровището е стар и изпитан MacGuffin, т.е. събитие, необходимо за сюжета и мотивацията на героите. Гарнитурата обаче след революцията е пръсната, разпродадена. Двамата тръгват по следите й и така се разкрива широка панорама на тогавашното общество в Съветския съюз. Режисьорът Дамян Тенев е подходил с разбиране и талантливо към романа, като е направил стегнат и разбираем театрален прочит.
Стилът е бурлеска, жанрът е „шамар и шут“. Тези неща радват зрителите от всички възрасти. Експлоатират се прийомите на италианската комедия дел арте, особено при второстепенните персонажи, които са сведени до герои-маски. Тук трябва да посочим многобройните епизодични персонажи, обслужвани от страхотни актьори и чрез една стройна постановка със заразяващо чувство за гротеска и гег.
Похвална е смелостта на режисьора, който виртуозно и с лекота сменя картините. За приключенията в театър „Колумб“ героите изведнъж попадат в залата сред истинската публика. „Четвъртата стена“ е разрушена с шут и това предизвиква моментно недоумение в публиката. Това антракт ли е (светлините светват) или спектакълът продължава? Не, просто искат да ни внушат, че героите са част от публиката.
Заразително смешни са сцените с японските туристи, които щракат с апаратите си. Художественият свят на „Седемте стола“ е миксиран и пълен с изненади – някои герои имат джиесеми, в квартирата от НЕП-а виждаме телевизор. Въобще днешният бит е атакувал сериозно миналото, навярно за да ни внуши, че има паралелни светове.
Не знам доколко днешните млади поколения познават класическите романи „12-те стола“ и „Златният телец“. Моето поколение на младини четеше тези романи страстно, знаехме цели страници наизуст. Оттам останаха крилатите изрази на Остап Бендер: „Ледът се пука, господа съдебни заседатели“, „Идеите наши, бензинът от вас“. „Бира за профсъюзни членове винаги“, „Бият Паниковски! – Вече?!“
Нашето възхищение към романите идваше от факта, че те дръзнаха по времето на комунистическата идеология да стоят срещу правилата и същевременно да са неустоимо смешни. За някои може Илф и Петров да са архаични, но според мен те са достатъчно анархистични и злободневни. Най-малкото, защото напълно демаскират идеята за новия социалистически човек с нов морал и висока нравственост. Новият човек се оказа пълна измислица.
Не случайно за Остап Бендер се казва, че знае „четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари“. Тук важните думи е „сравнително честни“, които означават с измама. Именно този исторически аспект от романа почти се губи в трактовката на Дамян Тенев. Навярно защото е решил, че днешните поколения трудно ще разберат конкретиката на социалистическата реалност. Затова е заложил на всеобщото, достъпното, вечното. Като гледам публиката, прав е. Младите хора реагираха радостно на комедийните моменти и многократно аплодираха актьорите.
Следващите представления са в столицата на 18 април в НАТФИЗ и в Ловеч на 19 април.
„Седемте стола”, премиера на 28 март 2023 г.
По романа „Дванадесетте стола” на Иля Илф и Евгений Петров
Драматизация и режисура Дамян Тенев, сценограф Радостина Тодорова, композитор Георги Георгиев от група „Остава”, видео дизайн Петко Танчев, плакат Драгомир Димчев. Участват проф. Пенко Господинов, Петко Венелинов, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Елица Костова, Павел Емилов, Явор Костов-Яша.