Актьорите на Драматичен театър-Ловеч Катя Йочева и Стоян Георгиев разказаха спомени за режисьора Юлия Огнянова и нейното участие в театралната история на град Ловеч. Това стана 22 февруари 2023 г., когато се навършиха 100 години от рождението на един от най-обичаните и известни български режисьори. Събитието е с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Стоян Георгиев си спомни за участието в „Кръстопът на облаци“ по романа на Георги Алексиев (1984 г.) и в „Железният светилник“ по Димитър Талев (1994 г.). „Юлия ангажира състава на целия театър, изкара на сцената близо 60 лица, не само 24 щатни актьори, но останалия персонал. Така че Вили Цанков в една своя статия написа, че половината Ловешки окръг е на сцената“, спомни си Стоян Георгиев, който е бил й нейн асистент-режисьор. Той спомена и за нейната присъда от 1943 г. През 1943 г. Юлия е арестувана за агитационна дейност сред офицери от армията и е жестоко измъчвана в Дирекцията на полицията и РО-2 (Разузнавателен отдел) на Министерството на войната. Осъдена е на смърт, но оцелява, защото е 17-годишна, непълнолетна.
Актрисата Катя Йочева е играла в „Железният светилник“ и „Бащата“ от Аугуст Стриндберг (1999 г.) Общуването с нея беше истински университет за живота и изкуството, каза тя.

Прожектиран беше и филмът „За Юлия и нейната странна компания“ от поредицата „Умно село“ на Влади Люцканов.
Противно на „огненото“ си име в живота Юлия Огнянова беше много деликатен човек. Гореше в изкуството.
През 2009 г. гледах „Тапетите на времето“ в Сатиричния театър, спектакъл по произведения на Константин Павлов. Сценарият и постановката на Юлия Огнянова бяха типично нейни – „оголени“ и емоционални сцени за вярата и разочарованието на нейната епоха.
Имам и един спомен от бурните дискусии по време на Дните на младата режисура в Ловеч през 80-те години. Младите тогава режисьори Бойко Богданов и Иван Станев остро нападаха по-зрелите, като ги обвиняваха в конформизъм и безпътица. Юлия беше на масата на Бойко, който в артистично-хулиганския си стил беше в стихията си. Юлия стана и дойде на моята маса. Прошепна ми: „Не мога да понасям грубостта“. Деликатна…
Цветан С. Тодоров