Един век от рождението на режисьора Въло Радев – от Цветан С. Тодоров

Навършиха се сто години от рождението на кинорежисьора Въло Радев. Той е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко, отива си през 2001 г. Автор е на шест игрални и един документален филм, изявява се още и като сценарист и оператор, както и постановчик на всенародни масовки по повод различни празници.
За вековния юбилей БНТ 2 е включила в програмата си неговия „Крадецът на праскови“ – на 1 януари 2023 г. от 18.15 часа.
Въло Радев е талантлив творец с леви възгледи. Дълго време е считан за № 1 сред водещите имена в социалистическото кино. Снима филми до 1981 г., а след нелепата смърт при катастрофа на сина му Ради, тогава студент във ВИТИЗ, напуска завинаги снимачната площадка.
Остават филмите му „Крадецът на праскови /1964 г/, включен в „Златния каталог“ на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, „Цар и генерал“, „Най-дългата нощ“, „Черните ангели“ (най-оспорван) , документалният “Корените на изгряващото слънце“, „Осъдени души“ и тв сериалът„Адаптация“.
Въло Радев завършва смесена гимназия в Ловеч, служи в армията, преминава през Школата за запасни офицери, участва във войната срещу Германия като адютант на помощник – командира на Десети пехотен полк, ранен е на 31 март 1945 г.
След войната учи в операторския отдел на ВГИК в Москва, член е на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет, доцент във ВИТИЗ.
По време на следването в Москва при оператора Борис Волчек научава, че операторът е художникът на екрана.Това личи още в дебютния като оператор филм „Димитровградци“, развива се в следващите „Години на любов“ , „В навечерието“, заснети от 1956 до 1959 г. Високият професионализъм на оператор е заявен най-категорично във филма „Тютюн“ на Никола Корабов.
Като оператор, сценарист, режисьор на 14 филма, Въло Радев получава много и различни отличия, звания и кино награди от наши и престижни международни фестивали, признанието на обществото и висока оценка на кинокритиката. Любовта на зрителя се изразява в пълните зали. Филми като „Осъдени души“ и „Черните ангели“ имат над 2 млн. и 3 млн. зрители.
Талантът на Въло Радев създава проекта на нашата изложбена зала за „ЕКСПО-70“ в Япония, която после бе докарана и разграбена в Ловеч. Той режисира и посещението на дипломатическия корпус в Ловеч през 1986 г. Прави изложбата “Панорама на българската култура“ в зала „Универсиада“ през 1983 г., аудиовизуалният спектакъл на Царевец „Звук и светлина“ /1988 г./ Концепцията по изграждането на къщата-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново през 1987 г. Негова е идеята за построяването на Творчески дом на кинодейците в Лесидрен, днес напълно съсипан.
Важното е, че неговите режисьорски филма могат да се гледат и днес – след всичките превратности на времето. Защото Въло Радев е голям разказвач за премеждията на човека сред водовъртежите на големите събития. Той ни показва не само как се променя човек сред бурите на живота, но и как човек може да променя живота.
Неочакваната любов стопява политическите различия между героите в „Крадецът на праскови“ и „Осъдени души”. Той за първи път показва на екран младите души в догмите на психодиспансера по времето на соца. Това става в телевизионния сериал „Адаптация”, с незабравимата песен на Васил Найденов.
Въло Радев пресъздава художествена панорама на обществото ни от преди 1944 г. в „Най-дългата нощ“ и „Черните ангели“. Вторият е доста спорен филм заради политическия си заряд и двусмислено отношения към „червения“ тероризъм, но и най-кинематографичен образец на „алегоричния“ социалистически реализъм.
Сред най-изявените ученици на Въло Радев е режисьорът Дочо Боджаков, роден в Троян и автор на филми като „Ти, който си на небето“ и тв-сериал „Патриархат“. Освен талантливи ученици, след него остана и една прекрасна внучка. Помня неговата радост и грижа през последните години за малката Радина, когато са в Лесидрен. Той я обгрижваше с голяма обич, като единствено дете на Ради и Милена. Животът на Въло Радев бе драматичен и пълен с обрати, тъй както и филмите. Такъв беше и неговия 20 век, натам отива и следващият 21-ви.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.