Сценичното разследване на мита за Одисей в Народния театър „Иван Вазов“ е успешно. Има спектакъл, има публика, има стъписване, има и скандал в някои медии. Най-важното – зададен е основен въпрос на битието! Какво повече?
Като истински детектив гостуващият словенски режисьор Йерней Лоренци разследва двойното убийство на Евридика и загадката на Орфей като един живял някога реален човек. За целта „претърсва“ митологията, разпитва заподозрени и свидетели, наблюдава кой има интерес (стихове, арии), събира доказателства, прави дисекция, използва документи, снима със смартфона си и уголемява снимките чрез мултимедия.
От самото дъно на сцената чак до втория балкон на театъра – всичко е в светлина. Така „осветена“ върви голяма част от спектакъла „Орфей“ на Лоренци. Осветено е, за да няма скришни тъмни кътчета, за да се вижда „кухнята“ от чиги, тръби и елтабла. Да видим също кой седи както на последния ред, така и в правителствената ложа. Всичко е като на длан. Без илюзии, без измама и без игра на театър.
Може би част от публиката се чувства неудобно. Включително аз, защото когато излязох в антракта, Деян Донков (Орфей) продължи да стои на авансцената. Това беше неговото дъъълго пътуване към подземното царство на Хадес, за да върне Евридика към втори живот.

Според мита Орфей е най-добрият музикант и поет. Дори камъни и дървета идвали да го слушат. Деян Донков гради образа му без думи и почти без музика, главно чрез психофизическо присъствие. Уникално решение.
Знайно е как се играе владетел – той се „играе“ от обкръжението му. Така и Орфей се „играе“ чрез отношението на останалите герои към него. Актьорите постоянно са на сцената в кръг– музицират, говорят, играят, понякога просто седят. Те са един цялостен ансамбъл със своя музика и ритъм. Василена Винченцо свири на пиано, Валентин Ганев – на контрабас и цигулка, Стелиан Радев – на китара, а Дарин Ангелов и Биляна Петринска пеят, включително оперни арии.
Първите 30 мин. от тричасовия спектакъл са много трудни за гледане. Това е нещо като преговор на „Илиада“ през ужаса на войната и смъртта. После идва сватбата на Орфей и Евридика (Василена Винченцо), а след антракта е слизането в подземното царство, съживяването и повторната смърт. Защото въпреки предупреждението на боговете да не гледа назад, Орфей се обръща и поглежда към любимата Евридика.
Главният въпрос на спектакъла е защо се е обърнал, след като е забранено?
Обръща се, защото не можем да живеем, без да гледаме назад. А това понякога е фатално.
Разказвачът (Владимир Пенев) води история, припомня имена, битки. Другите актьори влизат в различни роли. Или пък са по-скоро себе си, разказват личните си истории. Редуват се няколко шокиращи атракциони. Например виждаме как огромен къс месо върху актьора Димитър Николов поема смъртоносните стрели. Тук е важно зрителят да усети, че стрелата пробива плът, а не възглавница, например. Виждаме и работеща месомелачка за кайма, после облаци от сватбени конфети, прах и пеперуди.
На финала поредната Евридика (Жорета Николова) използва бяла хума и дехуманизира отрязаната глава на Орфей, която буквално се търкаля на масата. Тези гледки се помнят.
Ефектът на отчуждаване се използва постоянно за постигане на драматичен ефект върху зрителя. Това е сценичен колаж от почти несъвместими на пръв поглед части, споени от енергия. Според други обаче е пълна еклектика и снобизъм, с което не съм съгласен.
Режисьорът в едно интервю обяснява:

Моят театър е екипно изследване (kultura.bg)

„Започнах да ритуализирам самия театър. Като първа стъпка категорично съборих четвъртата стена, комбинирайки играта с телеактинга, по термина на Патрис Павис, разказването с интерпродуктивността. Така че вече да не съществува образ, драматически персонаж – някъде можем да се докоснем до такъв, но като цяло той е разпаднат – и започнах да опитвам различни процедури, като на даден етап от процеса спонтанно изграждам концепта заедно с актьорите. Спрях да използвам драматургични текстове, от доста време насам не поставям, а гледам да правя екипно изследване върху материала, който съм избрал. Предприемам, така да го кажа, обратно писане на текста, от края към началото, изследвам основанията за появата му, скритите намерения, довели до сюжета.“
Проф. Людмил Димитров пише в програмата: „Разказът редува високата поезия (Омир, Овидий, Вергилий, Лорка, Рилке) с автоимпровизации и строго научни медицински описания за смъртта.“
Извън сцената станах свидетел на изключителната близост и приятелство между хората в творческия колектив, споен от чара на режисьора. Раздялата със словенския екип премина емоционално и с благодарности за творческата среща.

След „Бурята“ на световноизвестния Боб Уилсън в София имаме и „Орфей“ на Йерней Лоренци – също нашумял по света режисьор. Според книгата „Режисьорите в европейския театър” от Камелия Николова неговата предишна най-хвалена постановка е „Илиада“ (Любляна, 2015 г.). Сравнявам писаното със сегашния „Орфей“ и откривам, че някои елементи се повтарят. Важното е, че когато в Народния театър „Иван Вазов“ има и такива заглавия, той звучи синхронно със съвременния световен театър.

„ОРФЕЙ“ , премиера на 11 и 12 октомври 2022 г.
Режисьор Йерней Лоренци, драматург Матиц Старина, сценограф Бранко Хойник, композитор Бранко Рожман, хореограф Грегор Лущек, дизайнер костюми Белинда Радулович. С участието на Деян Донков, Владимир Пенев, Дарин Ангелов, Димитър Николов, Валентин Ганев, Ненчо Костов, Стелиан Радев, Жорета Николова, Василена Винченцо, Ева Данаилова, Биляна Петринска, Радена Вълканова, Гергана Змийчарова и Александра Василева.
Снимки: авторски и на Народен театър.