На снимката „Майка“ на Зорница София – Голямата награда

Новото българско кино според фестивала ”Златна роза” 2022 г. във Варна е напористо, по младежки нахално и пъстро зрелище, но същевременно съобразяващо се със световните трендове като феминизъм и политическата коректност. Бедната Кения, рапъри, вампири и дечурлига нахлуват на екрана. Родните киноветерани като Иван Павлов и Иван Тонев са горди самотници, отстояващи старите правила за психологизъм и обективност.

Показани бяха 31 филма плюс копродукциите, видях само част от тях.
Диапазонът от небето до земята е твърде широк – от чаровния „Как се научих да летя“ (извън конкурса, продукция на Сърбия, Хърватия, България, Словакия) до „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, а.к.а. рапър Атила, който взе награда за дебютен пълнометражен филм с продуцент „Геополи“ ООД – Павлина Желева.

Някои отзиви сочат, че присъдената Голяма награда „Златна роза“ за най-добър пълнометражен филм от журито с председател доц. д-р Александър Донев е вид компенсация. Понеже победителят „Майка“, (България/Германия/Хърватия), с реж. Зорница София, малко по-рано отпадна като българско предложение за чуждоезичен филм на наградите „Оскар“, поради нарушено съотношение между английска и неанглийска реч.

Впрочем , през 2004 г. Зорница София спечели с дебюта си „Мила от Марс“ наградата „Златна роза“ (поделена с „Изпепеляване“) и така на практика даде начало на феминистката вълна, като засили кариерата на актрисата Весела Казакова („Златна роза“ за ролята на Мила), по-късно и режисьор заедно с Мина Милева на „Жените наистина плачат“(2021).

По-важното е, че „Майка“ смело пробва нашата способност да съчувстваме на изоставените деца – първо на тези в Родопите, после в едно гето в Кения. Въвлича ни чрез заразяващата воля на млада режисьорка (образ, вдъхновен от практиката на Елена Панайотова, театрален режисьор, педагог и продуцент), която помага на изоставени деца чрез ролеви игри. Освен това героинята не може да има свое дете и открива алтернативи на майчинството. За образа си Дария Симеонова взе наградата за женска роля, а децата от село Широка Лъка и гетото на Кибера, Кения, бяха отличени с диплом. Крум Родригес пък взе наградата за операторско майсторство за същия филм, който миксира игрални епизоди с документални от Африка.
„Използвали сме методът freestyle, като в Кения снимахме само осем дни. Много интересен народ са там, сърцата им туптят с ритъма на танците“, разказа Зорница София, видимо покъртена от огромната бедност и мизерия в гетото. Но този рисков филм е много труден за гледане и не вярвам на привлече широката публика.

На снимката: Светлана Янчева в „Пролетно равноденствие“

Специалната награда на журито отиде при „Пролетно равноденствие“, сценарият е на покойния Красимир Крумов – Грец, а режисьор е опитният Иван Павлов. „Елена, съпругата на Грец, беше подредила всички текстове, останали след него и този сценарий беше там“, разказа ми Иван Павлов. Неговият филм „Масово чудо“ (1981) трайно беляза моята младост.
За ролята в „Пролетно равноденствие“ голямата актриса Светлана Янчева получи диплом. Тя играе и в един друг късометражен филм, сниман в Ловеч миналото лято – VOX POPULI. Това е творба на младата Тянита Ганчева, дъщеря на Гриша Ганчев. Тянита получи наградата на критиката за късометражен филм.

На снимката: Пресконференцията на Тянита Ганчева (в средата)

Обичаният актьор Валери Йорданов излезе многократно на сцената, прескачайки редовете, за да получава поредица отличия за своя режисьорски филм „Шекспир като улично куче“.

На снимката „Шекспир като улично куче“

Взе наградата на град Варна, наградата за режисура и друга награда за сценария си. Както и наградата на критиката. Наградата за мъжка роля отиде при Владислав Стоименов и Васил Илиев за ролите им в същия „Шекспир като улично куче“.

На снимката Радина Кърджилова в „Анна“

Неоценен по достойнство остана дебютният „Анна“ на режисьора Боримир Илков – Боно, с много силна роля на Радина Кърджилова. Творбата е паралелна по тематика на „Майка“, но с различен фокус и много по-емоционална линия. Пак имаме жена във фертилна възраст и с родилни проблеми, пак имаме различни етнически групи, героинята пак гони професионално развитие и пак преживяваме преоткриването на „другия и различния“. Но разликата между „Анна“ и „Майка“ е като между личното име на конкретен човек и съществителното нарицателно име.
По между прожекциите имаше и премиери на книги. „Хартията е нашият Бог“, каза Георги Лозанов, който заедно с директора на БТА Кирил Вълчев представиха възобновеното списание ЛИК, посветено на 40-годишнината на „Златната роза“. Сред книгите вниманието бе привлечено от „Невъзможната свобода“ на Деян Статулов (за цензурата по време на социализма) и „Екзотичният друг и новото българско кино“ на Андроника Мартонова.
Какво видях още?

В много от филмите шестваха детски герои и виждахме света през очите на подрастващите. Детското кино като жанр се завръща със „Случаят Тесла“ (награда на публиката). Имаше и добро жанрово кино – „Бягство“ и „Жълт олеандър“, видяхме и грандиозни провали като музикалния „Жири“. (Мразя мюзикълите, каза режисьорката на пресконференцията?!). Нямаше исторически филми с „епоха“, ако не броим късометражния „Двойната брадва“ – филм за траките с игрални възстановки и с участието на оперния певец Гео Чобанов. Наблюдават се и напълно частни продукции без участието на държавата, както и Леонид Йовчев като „Последният вампир на София“ …