Помним Красимир Крумов – Грец, с когото се простихме преди 7 години, на 31 юли 2015. Съпругата му Елена споделя с нас думи на Грец, те са за всички нас, защото вярвам, че НИЩО НЕ ИЗЧЕЗВА.
Появи се нов живот! Живот!

„С изчезването на нещата нищо не изчезва./Изчезват те, а нищо не изчезва./ В бездънен мрак лозите се превръщат./От мрака после смях към нас се връща.“
Бъдете здрави и обичливи.
Елена
Из „Неведоми пътища“ 3

РАЗБИРАНЕТО
Не можеш да се “опитваш да разбереш другия”. Човек или разбира по начало себеподобния си, или не. Опитите “да разбереш” другия човек могат да означават само две неща – или неяснота вътре в себе си, или обладаване-похищение на другия. Този тип “разбиране”, към което обикновено призовават философи и богослови, е просто маскиран опит, съзнателно или не, за властване, за обсебване и в крайна сметка отново е израз на вездесъщия егоизъм и херметизъм.
Защото да разбираш другия човек не е усилие, не изисква никакъв напредък, не означава да извървяваш път. Същинското разбиране е съчувствие в същия миг на срещата, любов от пръв поглед. Същинското разбиране не се нуждае от време, от разум, от аргументи. То е проява на вече съединената с другите хора душа, то е полъхът на предварителното наше сродство.
Онези малцина, които съм видял истински да разбират другите хора, не проявяваха никаква загриженост за себе си, те сякаш бяха вътре в другия човек отначало, априорно, преди всичко друго, дори преди различието.

ДОЙДОХ ДА СЕ ВИДИМ
Майка й живееше на горния етаж. Често слизаше да види дъщеря си. Дойдох да те видя, казваше. Да видя какво правите, как сте.
В пицарията видях момче и момиче. Дойде техен приятел. Разбрах, че сте тук, минах да ви видя, каза той.
Забелязах, че хората, които се срещат, за да “се видят”, нямаха кой знае какво да си кажат. Те обикновено почваха да си разменят баналности. Очакваш, че когато “видиш” някого, ще се случи нещо необикновено, ще чуеш от него извънредни неща. Такива срещи се чакат с интерес. Очакването е поради близостта с този човек. Самата среща, обаче, стои някак извън очакването. Хората нямат какво друго да правят като “се видят”, освен да разменят баналности. Но в самата среща, в това, че другият стои срещу теб, има събитие.
Това събитие не може да се изрече. Ти искаш да “видиш” някого и мислиш, че тази среща ще ти донесе необикновено преживяване. Самата среща, обаче, винаги е връщане в баналното. Нищо необикновено не се случва. И все пак хората седят един срещу друг, макар и да си разменят баналности. Усмихват се, гледат настрана, от време на време се споглеждат. Присъствието на този, когото искаш да “видиш”, се изплъзва от думите, от самата среща, в която нищо кой знае какво не се случва.
Въпреки че не се случва кой знае какво, хората отиват да “се видят”. Това “виждане” е непроницаемо за думите, то е отвъд самата среща. Тук има нечие странно присъствие. Усещаш, че близкият човек, когото искаш да “видиш”, е нещо съвършено различно от думите, които в момента изговаря и от нещата, които е извършил. Душите се отделят и “се виждат” извън срещата, извън думите, извън времето.

Красимир Крумов