Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в театъра в Ловеч. Комедията е толкова позната, че успехът й може да се обясни само с изключителната самоотверженост на актьорите, които надскачат „вечеринковия“ характер на текста. Какво имам предвид ли?
Пиесата е сред непреходните съкровища на родната драматургия. Героите на дядо Иван Вазов обаче често „мислят“ на глас, за да разберем какво става. Това „убива“ всякакъв психологизъм, елиминира играта на втори план и прави актьорите истински позьори, преструвайки се, че не чуват някои реплики. Този стил „ала Хачо Бояджиев“ е познат и възприеман от публиката като нещо обичайно за този тип комедии. Използва се една изкривена логика, в която повечето герои се държат като луди, точно когато трябва да са нормални.
В постановката на Николай Урумов, гост-режисьор и изпълнител на централна роля, пиесата е напълно регенерирана. В действие е най-добрият кастинг, какъвто мога да си представя за Ловеч. Няма празно – всички актьори са на ниво.
Макар драматургичният материал да е познат, удивително е колко свеж изглежда с тези актьори. Това става само чрез много талант и труд.
Николай Урумов играе с наслада образа на дядо Станчо Квасников, като го обогатява с многобройни хватки и трикове. Актьорът с лекота сваля неговите маски – първо на любезен гостенин, после на пролетарски идеолог („Върви да работиш!“), на поборник, редом до Хаджи Димитър, и накрая на безскрупулен кариерист („Закачих принципите си на пирона“). И при останалите герои маските падат една по една, техните принципи също са „закачени на пирона“, а щенията към държавни служби надхвърлят всичко очаквано.
Столичният актьор Йордан Петков – Дуньо играе едрия заплашителен г-н Боздугански, като придава на думата нарцис ново значение. Самовлюбен и самоокайващ, той всячески се стреми да съживи живота си чрез служба и брак и да влезе в света на властимащите. Сред останалите просители той е най-страшен, защото е въоръжен и повратлив. Не случайно се включва във втората част на спектакъла, за да градира една тенденция.
Преди него са се извървели цяла плеяда от запомнящи се образи, всеки със своята специална минута, за да блесне. Диана Спасова играе флиртуващата г-жа Терзийска, която предлага гърдите си като весели лакомства за мъже в нужда. Нейният етюд с „опипващия“ я ръкав е класика.
Аничка на ефирната Марина Георгиева е единственият светъл лъч на този разкален от страсти терен, но на финала е съсипана поради разкритията за годеника й Хоров (Явор Костов–Яша).
Свежи и искрящи са диалоговите сцени на ухажване между Стоянка и прислужника Илия (Аделина Петрова и Мариян Стефанов). Стабилно стоят още Какавидов (Георги Грозев), опозиционният депутат Чалканов (Петър Стойчев) и милозливата баба Дона (Нина Суванджиева). Само министър Балтов (Гьорги Трайков) е в пълен контраст с останалите герои, защото единствен поддържа здравата житейска логика.
Трябва да се отдаде дължимото на директора на театъра Биляна Петрова за нейната покана към актьора Николай Урумов да поставя в Ловеч. Като режисьор той е дал възможност на колегите си да се изявят в един зрелищен и привлекателен за публиката спектакъл, от какъвто днес се нуждае всеки театър. Самият Урумов има стабилен опит на сцената и екрана. Една от емблематичните му роли с над 150 представления е Бай Ганьо в Пловдивския театър.
Режисурата му в „Службогонци“ е амбициозна – от звуковите картини и художественото осветление до собствен витален стил, който тръгва от комедия на ситуацията и стига до откровена бурлеска. Подходът издава един жизнерадостен цинизъм и въпреки сценичния триумф на телесното успява да се издигне над вулгарността. Спектакълът е толкова бурен и забавен, че нищо не подозиращият зрител може и да не осъзнае, че тук има социално послание. Навярно затова Николай Урумов след финалния поклон рецитира свое обвинително стихотворение срещу политиците.
Така вече не можем да спорим. А би могло да се разсъждава какво казва спектакълът: а) човешката природа си е такава – алчна и корумпирана б) светът все пак се крепи на почтеност и честност.

Службогонци – Драматичен театър Ловеч, сезон 2022/23
Режисьор: Николай Урумов, сценография и костюми: Кирил Наумов, композитор: Иван Стоянов, плакат: Драгомир Димчев
Участват:
Никола Балтов, министър – Гьорги Трайков
Аничка, дъщерята на министър Балтов – Марина Георгиева
Баба Дона, Балтовата майка – Нина Суванджиева
Станчо Квасников, роднина на министър Балтов – Николай Урумов
Жеко Хоров – Явор Костов–Яша
Какавидов – Георги Грозев
Боздугански – Йордан Петков–Дуньо (гостуващ актьор от трупата на Народен театър „Иван Вазов”)
Г-жа Терзийска – Диана Спасова
Чалканов, депутат – Петър Стойчев
Стоянка, слугиня – Аделина Петрова
Илия, прислужник и кочияш – Мариян Стефанов (гостуващ актьор от трупата на ДКТ „Иван Радоев” – Плевен).
Снимките са на ДТ – Ловеч.