Кинорежисьорът Сергей Лозница бесен!

Сергей Лозница

Кинорежисьорът Сергей Лозница („В мъглата“, „Държавно погребение“) е гневен на Европейската филмова академия, която реагирала твърде меко и щадящо на Руската федерация и нейното нахлуване в Украйна. Той обяви, че я напуска в знак на протест. Кинокритикът Дейвид Бордуел пусна неговото гневно писмо в своя блог http://www.davidbordwell.net/blog/.
Ето пълния текст на писмото му, публикувано първо в Screen International (28 февруари) :
„Какъв срамен текст създаде Европейската филмова академия! „Нашествието в Украйна силно ни тревожи“. Когато през пролетта на 2014 г. Олег Сенцов беше арестуван, вие писахте до руските власти с молба да „разгледат този въпрос внимателно и справедливо“.


Наистина ли е възможно след осем години война да останете слепи и да продължите да мърморите някакви глупости относно факта, че „ежедневното нарастване на напрежението оказва влияние върху живота и здравето, морала и творческата работа на режисьорите“.
Вие заявявате в обръщението си, че в редиците ви има 61 украински членове. Е, към днешна дата те са само 60. Няма нужда да „бъдете нащрек и да поддържате връзка с мен“, благодаря ви много!
По-добре е да „останете във връзка“ със собствената си съвест.
Вече четири дни подред руската армия опустошава украинските градове и села, убивайки украински граждани. Възможно ли е наистина вие – хуманисти, защитници на човешките права и достойнство, защитници на свободата и демокрацията, да се страхувате да наречете войната война, да осъдите варварството и да изразите своя протест?
Днес, на 28 февруари 2022 г., вече не може да има съмнение в едно: Европейската филмова академия е създадена през 1989 г., за да зарови главата си в пясъка и да се отклони от катастрофата, която се случва в Европа.
Сергей Лозница, режисьор“


Ден след оставката на Лозница, EFA излезе с по-силно осъдително изявление, съобщава Дейвид Бордуел. Той обобщава неговото творчество така:
„Лозница е режисьор на няколко документални филма и четири игрални филма. Документалните филми се отличават със своето изчерпателно, търпеливо предаване на оригинални кадри от исторически инциденти.
Процесът (2018 г.) е запис на ранен сталинистки показен процес, в който учените са обвинени в антисъветски саботаж. Те четат признанията си, но под разпит изглеждат объркани за това, което признават. Цялата процедура се провежда с механична безличност, а вие следите за признаци, че обвиняемите ще се спукат. Едва в края заглавията ни казват, че предполагаемата им тайна организация е изцяло творение на режима. По същия начин „Събитието“ (2015) записва мобилизация на граждани в Санкт Петербург по време на неуспешния комунистически пуч срещу Горбачов през 1991 г.
Може би най-зашеметяващият от документалните филми е „Държавно погребение“ (2019), съвкупност от кадри от церемонии след смъртта на Сталин. Филмът със смазваща монотонност показва как един режим може да мобилизира масовите емоции. Тези хора изглеждат искрено отчаяни от загубата на Великия кормчия. Зрелищността е едновременно великолепна и ужасяваща. „В мъглата“ (2012) пренаписва сценария на героичната съветска картина от Втората световна война чрез преживяванията на човек, хванат между германските окупационни сили и белоруските партизани. Филмите на Лозница са отличени с много фестивални награди в Кан, Венеция и др. Понякога определяни като „русофобски“, те са силни, укрепващи творби и заслужават нашето внимание, особено сега“, пише Дейвид Бордуел.

 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.