Неотдавна намерих на село „прабългарския“ джобен речник на чуждите думи на дядо ми. Първата дума в него, която ме впечатли, е гризѐтка.
Не бях виждал гризетка. Думата не бях срещал никъде, нито пък чувал. Обяснена е като женска дреха, както и като момиче с леко поведение. (виж снимка)
В предговора на речника пише, че е второ издание, след като първото от 1896 г. е разпродадено. Значи – речникът е издаден някъде на ръба между 19 и 20 век. За жалост, в моя екземпляр не са запазени някои страници и липсва точната година.
Днес в уикипедия пише: гризетка – ж. във Франция — млада жена от нисък произход с леко поведение.
Потърсих думата grisette (понякога е grizette ).

Пише, че се отнася за френска жена от работническата класа от края на 17-ти век, често се ползвала и по времето на бел епок. Произлизала от gris (фр. сиво) и се отнася до евтината сива материя на роклите, които тези жени първоначално носели.
Неотдавна попитах за думата моя приятел Жан Клод, (женен за Елена и баща на Anna Broquet), той дълго време е работил в Юманите. Та той ми обясни, че в съвременния език това е млада жена, която се е опитала да се омъжи, но несполучливо и е останала сама.
Изданието от 1694 г. на Dictionnaire de l’Académie française описва гризетата като „жена от нисък произход“. В изданието на речника от 1835 г. статусът й се повишава – млада работеща жена, която е кокетна и флиртува.
Момичетата са работели предимно като шивачки или продавачки. Това са сред малкото професии, достъпни за тях в градска Франция от 19-ти век, с изключение на домашното обслужване. Сексуалните конотации на думата са изрично изразени в Третия нов международен речник на Уебстър (1976). В него като едно от значенията се сочи млада жена, която съчетава проституцията на непълно работно време с друга професия. Уебстър цитира пример от биографията на Уолт Уитман на Хенри Зайдел Канби от 1943 г.: Уитман говори за „очарованието на тъмните гризетки, които продаваха любов, както и цветя по улиците на Ню Орлиънс“.
Гризетката е популярен образ в културата на 18-ти век – в разкази, стихове, опери, карикатури.
През 1730 г. Джонатан Суифт вече използва „grisette“ на английски, за да обозначи както флирт, така и интелектуален стремеж. Гризетката се появява и в романа на Лорънс Стърн „Сантиментално пътуване през Франция и Италия“ (1768 г.) . Във втора глава преподобният Йорик разказва своето увлечение по парижките гризетки и особено по една красавица, която работела в магазин за ръкавици в Париж.
Марк Твен дава най-съкрушителното описание за гризетка: „Бяха като почти всички французойки, които съм виждал — домакини. Имаха големи ръце, големи крака, големи усти; имаха носове на мопс (виж снимка – б.м.) и мустаци, чието добро развъждане не можеше да се пренебрегне; те сресваха косите си назад, без да ги разделят; зле оформени, не печелеха, не бяха грациозни. По външния им вид разбрах, че ядат чесън и лук; и накрая, според мен би било долно ласкателство да ги наречем неморални.“
Освен всичко това Grisette е и име на нискоалкохолна миньорска бира, както и на бира с вкус на малини, череши или касис.
Гризетка е дума, която ме връща в миналото, незаслужено е забравена днес. Не знам дядо ми, роден през 1911 г., какво е знаел от всичко това.
Цветан С. Тодоров