Черно пиле изпрати Красимир Пейчовски – Пейчовеца в последния му път

Като фотограф в сериала  „Хайка за вълци“ (2000 г.) реж. Станимир Трифонов

В неделя в Априлци се състоя погребението на Красимир Стойчев Пейчовски – Пейчовеца (61г., починал на 18.09.2021 г.)
„Едно черно пиле летяло през цялото време около гроба и ковчега, едва ли не щяло да кацне върху главата на Пейчовеца. Приживе той много обичал да снима с фотоапарата си тази птица, сега тя като че ли не можела да повярва на очите си каква трагедия е настъпила“. Това ми разказа неговият приятел и колега в киното художникът Георги Тодоров – Жози.
Не само птицата не можеше да повярва на черната вест. Пейчовеца беше обичан и ценен от мнозина,  човек с характер и чар. В Ловеч го знаят като антиквар, който всяка сряда обикаля пазара в търсене на стари вещи. През 80-те години държеше антикварен магазин до Художествената галерия, после навлезе в киното като реквизитор.
Него „Хайка за вълци“ (2000 г.) го въвлече в киното, отбелязва Георги Тодоров – Жози, с който двамата имат като художник и реквизитор десетки филми през последните две десетилетия. Последната им работа бе филмът „Засукан свят“ (2020) на Мариус Куркински по Хайтов.
„Подготвяме нов проект на Георги Дюлгеров по „Записките“ на Захари Стоянов. Работното заглавие е „Дядо Вълю“ и се спира върху предателството на Бенковски. Казах му на Пейчовеца – ако трябва с патерици, но ще участваш във филма“, спомня си днес Жози.
Филмът ще се снима в Ловешко, след като се оправят бакиите в НФЦ, но вече без Пейчовеца.
Неговото име е записано в надписите на заглавия като „Ритуалът“ на Надежда Косева (част от филма-омнибус „Поколение – изгубени и намерени“), в „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев, „Врагове“ на Светльо Овчаров, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, „Самотни сърца“ на Валентин Гошев, документалния „Кметът“ на Адела Пеева, сниман в Ловешкия затвор и много други. В част от филми Пейчовеца се появява на екран в малки характерни роли (т.н. „пистолетни“ изяви). Лично аз дължа много на Пейчовеца, благодарение на него и аз участвах в малки роли или като фотограф в някои продукции.
Мога още много да разказвам за него: за неговото чувства за хумор, за любовта му към старите вещи, към фотоапаратите, към киното. Когато правехме премиера на „Хайка за вълци“ в Ловчанското читалище, едва го убедих да излезе пред публиката в ролята си на фотографа. Излезе. И беше чудесно.
Той беше непоправим оптимист, казват приятелите му. Голям приятел с горещо сърце. Човек с усет за детайла и епохата.
Последният ми разговор с него бе през август на площада в Ловеч. Ставаше дума за малката му дъщеря и каква специалност да запише в университета. По нищо не личеше, че голямата черна птица е наблизо.

Светла му памет на Краси!

Цветан С. Тодоров

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.