Наричам го Христофор Колумб от село Шипково, Троянско, защото също като генуезкия мореплавател смело тръгна към неизвестното и стигна до Америка. Говоря за ловешкия журналист и писател Кольо Станчевски (80 г.). Той още е изявен природолюбител и пътешественик, обиколил над 20 държави през последните години. Преживяванията си по света описва в една от последните си книги „До Атланта и напред” (2020).
Водещо начало при Кольо Станчевски е неговото любопитство – непресъхващото желание да види, опита, сподели и опише с думи. Това любопитство го отвежда сред всевъзможни експерименти – с професиите (журналист, възпитател, билкар), с тялото (морж), с духа (пантеист), с идеите (от социалдемокрация до неолиберализъм) и с миналото (наскоро издаде младежките си текстове). Той е един от големите дарители на местните библиотеки, дари личния си архив от книги и периодични издания – пълните течения на вестниците “Заря на комунизма” и „Народен глас”, в които е работил. На ловешката библиотека даде над 1000 тома литература – учебници по литературознание, авторски книги и книги за Ловеч.

Кольо Станчевски като писател рядко измисля образите, той по-скоро майсторски описва реални хора и събития. Пътеписи, явления, природни аномалии, шаржове, вицове. Разказва за приятели с реални имена и случки.
Но това, което много ме удивлява, е неговото умение да всеопрощава, на което подлага всичките си врагове. Почти като великия Лев Толстой той не се съпротивлява на злото със зло, а прощава всякакви подлости и слабости на околните. Това го извисява над дребните и злободневни крамоли.
Последната му засега книга „Довях повей от младостта“(2021) е събрала младежката му лирика, проза и хумор. Особено ме порази разказът „Най-сладките картофи“, писан през 1957 г. Трябва наистина да си гладувал като дете, за да опишеш така релефно тази сиромашия – една отдавна забравена действителност.
Колко много и накъде се променя светът – това можеш да усетиш от текстовете на Кольо Станчевски. Той е надарен с усет към думите, към движенията в обществото, с чувство за хумор и справедливост.
В последно време при нашите срещи през горещия юли 2021 г. той ми съобщи няколко радостни вести. Получил е екземпляр от изданието на английски език „То Atlanta And Forward“, което е притежание и на библиотеката на Конгреса на САЩ. Браво!
Освен това тези дни са му на гости в Ловеч двете дъщери Калина и Йова, заедно с американските зетьове. И други радостни събития се случват с големия българо-американски род – да са живи и здрави всички.

Кольо Станчевски е роден на 4 септември 1940 г. в с. Шипково, Троянско. Завършил е българска филология в СУ „СВ. Климент Охридски”. Член е на Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели. Издава книгите „Чеши език” (2001), „Автостоп” (2005), „Шипково векува” (2007), „Насаме” (2010), „Бивалици” (2015), „До Атланта и напред” (2020), „То Atlanta And Forward (2020), „Още бивалици” (2020) и „Довях повей от младостта“ (2021). Дълги години завежда културния отдел в местния вестник. Редактор на десетки книги на ловешки автори. След пенсиониране дълго време работи на pro bono като редактор в „Народен глас“. Два пъти е носител на „Ловешки меч” – за журналистика (2005 г.) и за значим принос в културното развитие (2010 г.). През 2020 г. става носител на почетен знак (медал) на Община Ловеч за принос в културата и изкуството.