Младата актриса, която наскоро влезе в ролята на Милкана в „Майстори“ на Драматичен театър – Ловеч, разказва за своя път в изкуството.

Филмът „Титаник“ на Джеймс Камерън и постановката „Хъшове“ на НТ „Иван Вазов“ са сред магнитите, които са я привлекли към сцената. Дядо й, който като дете се снимал във филм, вярвал, че тя продължава неговия път.
Боряна завършва актьорско майсторство в последния випуск на проф. Стефан Данаилов, който ще помни с човечността, смеха, обичта, таланта и искреността му.


Къде израснахте и какво беше детството?

Израснала съм в София, а летата си прекарвах в Каварна (където съм родена) и на село. Може би от там са най-силните ми детски спомени. Детството ми беше диво, красиво и истинско.

В семейството Ви има ли хора на изкуството?

Не, всички се занимават с точни науки. Дядо ми, лека му пръст, е участвал във филм като дете с една реплика и беше силно убеден, че от него съм наследила интереса към изкуството. Но въпреки различните професии, всички винаги ме подкрепят.

Кой е първият филм и първата постановка, който си спомняте, че сте гледали. Какво впечатление са направили?

Не си спомням точно първия филм, който съм гледала. Със сигурност е била някоя анимация. Но филмът, който съм запомнила като пръв, е „Титаник“.
Той ме накара да плача в продължение на часове, а бях едва на 10 години. Първата постановка, която съм гледала, е „Хъшове“  на  Александър Морфов. Заради това представление реших, че искам да се занимавам с театър.

Коя е най-красивият филм, който някога сте гледали?

Мисля, че са два: „Великата красота“  на Паоло Сорентино и „Невероятната съдба на Амели Пулен“ на Жан-Пиер Жьоне. Разтърсващи филми!

Коя театрална постановка няма да забравите никога?

„Дон Жуан“ на Александър Морфов. Гледала съм го 5 пъти! Магичен спектакъл с магично талантливи актьори.

Каква музика слушате?

Всякаква, зависи от това, какво ми се слуша днес. Изключвам поп-фолка.

Кои са любимите ви актьори, мъже и жени, минали и настоящи?

Както всички биха казали-много са! Но мисля, че най-любими са ми Кейт Бланшет и Леонардо Дикаприо!

С какво помните вашият преподавател Стефан Данаилов?

С човечността, смеха, обичта, таланта и искреността му!

Кой аспект на съвременния театрален афиш харесвате? Какво не приемате?

Харесвам иновацията! Харесвам да гледам класически текстове, представени по нов, различен начин. Не приемам несериозно и неглижирано отношение към текст и автор.

 

 

 

 

 

 

 

 

Досега кои роли сте изпълнявали в академията или другаде?

В академията съм изиграла доста откъси от пиеси, но в дипломните ни спектакли играх ролята на Пени Кедрик в „Зверското синьо“ от Филип Ридли.

Една целеустремена, манипулативна и уверена жена, а в „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт играх Леля Маги, жена на 80 год. с алцхаймер. Играла съм в „Зле съшитият Орфей“ от Росица Обрешкова в РДТ „Николай Хайтов“ и в „Актрисата“ от Питър Куилтър в НТ „Иван Вазов“ заедно със Стефан Данаилов.

За какви роли мечтаете?

Мечтая за всички! Нямам определени! Всяка роля е голямо предизвикателство!

При изграждането на образа на Милкана – кое беше най-трудно?

Образът на Милкана е една от най-трудните роли, с които съм се сблъсквала. Най-трудно ми беше да разбера принципите и традициите от онази епоха. Защото днес сякаш всичко е позволено. Днес можеш да се омъжиш
и разведеш няколко пъти, можем да бъдем с двама или трима партньори едновременно, но по онова време това е било равносилно на смърт.

Трудно ми беше да разбера и как обичаш двама едновременно, как правиш избора с кого да останеш, как пренебрегваш себе си в името на традицията. Мисля, че с Милкана си приличаме по борбената природа и жертвоготовността в името на любовта .Надявам се, че съм я разбрала. Благодаря на
Бойко Илиев за вярата и на Йордан Петков, Диана Спасова, Кирил Недков и Явор Костов за невероятното партньорство и помощта! Научих много от тях!

Какви са впечатленията Ви от колегите в ловешкия театър?

Едни от най-топлите, гостоприемни и добри хора, които съм срещала! Когато за пръв път стъпих в Ловеч за репетиции не познавах никого и няма да крия, че бях уплашена. Но ме посрещнаха с огромна топлина и доверие и се надявам да съм станала част от семейството им! Благодаря на директора на театъра Биляна Петрова за възможността!

Как се справяте в условия на социална изолация поради пандемията? В тази ситуация каква е ролята на театъра?

Трудно ми е, понеже съм доста социален човек, но смятам, че успях да се опозная по-добре и да се науча да си обръщам внимание. В днешната ситуация театърът отново се явява спасение и късче магия!

Снимки: ДТ – Ловеч, личен архив и Фейсбук

Едно интервю на Цветан С. Тодоров

Още снимки